Да кажеш ДА на себе си не означава егоизъм или проява на отхвърляне, на всичко останало и околно. Всеки един от нас има точно и само един живот. Той е, като чаша пълна с преживявания, чувства, случки и грешки. Те са си само наши и само ние можем да ги излеем от чашата, да ги изживеем или разпилеем или да ги оставим да изветреят. Ние решаваме, но повторен дубъл в живота няма! Затова казвайки повече ДА на собственото си аз, съответно казваме повече ДА на истинското живеене.

И в този ред на мисли, колкото по-пробуден се чувства един човек, толкова по-малко има нужда да пасва на заобикалящият го свят. Пробуждането е мигновено, може да трае дълго или само един миг, но винаги оставя последствия и си струва.

За да кажеш ДА на себе си и да позволиш на другите да направят същото е необходимо да осъзнаеш потребността си да бъдеш частта от пъзела, която не пасва. Да бъдеш човекът, който умее да отказва, без да се притеснява от това. Да бъдеш индивидуален, без да парадираш с индивидуалността си. И да бъдеш благодарен! Благодарен на останалите, че са ти помогнали да се формираш, като човек, благодарен на себе си, че си успял да поставиш първо себе си, за да направят това и останалите и благодарен на нещата, които са те накарали да постигнеш целите си, без да забравяш нещата, които имаш.