Когато бях бременна, всички ме предупреждаваха, какво ме чака. Предупрежденията ме чакаха, където и да е, дори и от непознати хора …
“Приятно ти е сега само със съпруга ти, но след това бебето ще ти отнема време и рядко ще имате възможност да бъдете сами”, “Купи си цял бански за следващото лято – тялото никога повече няма да бъде същото”. Или още по-лошо – съвета, който получих от моята лекарка, когато й казах, че се страхувам, че никога повече няма да бъда секси за мъжа си. “Ще можеш да отслабнеш след първото дете, но не разчитай на това, след като родиш второ. Но тогава ще бъдеш толкова уморена, че това няма да бъде толкова важно.”
А моят фаворит е: “Спи сега, докато можеш!”, Както и “Наслади се на тишината, оправи си ноктите, че никога няма да имаш време да си взема душ дори”.
Освен всички тези предупреждения, които създават впечатление, че краят на света е близо, забравиха да ме предупредят за това, което неизбежно следва.
Забравиха да ме предупредят, че след дългите часове родилни болки, сърцето ми ще се стопи, когато за първи път видя лицето на бебето. Трябваше да ми кажат, че сълзите от радост наистина съществуват и че не могат да се контролират. И че могат да потекат само заради това, че държа детето си в ръце. Трябваше да ми кажат, че винаги в себе си трябва да имам кърпички.
Трябваше да ме предупредят, че мъжа ще го обичам още повече, когато стане баща на моето прекрасно бебе и че няма да си спомня начина, по който по-рано съм го обичала. Че и занапред ще имаме спорове и предизвикателства, но че ще има нови начини, да се забавляваме заедно, а детето ни да бъде с нас. Че ще измисляме смешни имена и ще се смеем до сълзи. Че тайничко ще чуя, докато й сменя пелените да й говори “Аз съм татко. Та-те, а първите ти думи ще бъдат ма-ма”.
Трябваше да ме предупредят, че ако ям здравословна храна в нормални количества, ще осигуря на бебето достатъчно калории чрез кърмата. Да ми кажат, че в началото няма да се сещам за диета. Че ще треперя от щастие, когато докторът ми каже, че напредвам добре и че има нормално тегло за възрастта си. Че тялото ми, от самосебе си, отново ще се върне към нормалното и че ще вляза в старите си дънки в срок от шест седмици. И че съпругът ми ще ми казва, че съм секси – много често и много убедително.
Трябваше да ме предупредят, че независимо от това колко съм изморена, винаги ще бъда готова, защото тя ме чака. Че някои дни просто ще стоя до нея и ще я гледам, независимо от своите задължения. Че нейният плач ще ме побърква, но и че ще се чувствам като Супермен, когато я успокоя. Трябваше да ми кажат, че ще спя. Може би не всяка вечер и без прекъсване, но достатъчно.
Източник: www.dunavmost.bg
