Покажете с пример, че всеки човек е достоен за уважение.
Не е тайна, че тъкмо семейството осигурява на детето определено ниво на интелектуално развитие и създава навици за общуване. Често децата копират моделите на поведение на възрастните и ако мама и татко са общителни и контактни хора, децата също по-бързо и по-лесно се запознават и завързват дружески отношения.
Естествено, всяко дете е различно – на едно му е по-комфортно в компания, друго предпочита да си седи вкъщи. При всички случаи обаче навиците за комуникация са важни за развитието и реализацията на детето. Именно затова е важно да обръщате внимание как детето се държи в колектив, как общува с другите деца и с кого предпочита да дружи.
Проблеми в общуването
Агресивно поведение – когато детето бие, хапе, щипе другите деца или проявява физическо насилие към тях.
Невъзможност да завързва приятелски отношения – когато опитите да се сприятели или не дават резултат, или пък детето дори не прави постъпки да се сближи с някой от връстниците си.
Позиция на жертвата, както от страната на учителя – „вечният двойкаджия”, онзи, на когото се кара по всяко време − така и от страна на другите деца – винаги изкупителна жертва, обект на унижения, нападки, оскърбления.
Конфликти, при които макар да се създават някакви отношения, много скоро така наречената дружба преминава в силен конфликт и ако подобна ситуация се повтаря всеки път, това е сигнал, че нещо не е наред в комуникацията.
Отхвърляне, изолация – когато целият клас или по-голямата му част обявяват бойкот и престават да общуват и изобщо да забелязват детето.
Разбира се, това далеч не е целият списък. Но тъкмо с такива оплаквания най-често децата или родителите търсят помощта на психолог. Интересно, че далеч не във всички случаи родителите идват заедно с децата на консултации при специалист, пък и изобщо предприемат някакви действия, за да помогнат на своето дете.
Как реагират родителите
Ето основните типични варианти на реакция на родителите при проблеми на детето в общуването в училище:
Родителите разбират, че детето има проблеми в училище, но не знаят как да му помогнат. Обикновено такива родители сами са се сблъсквали с подобно нещо, когато са били деца. Като виждат трудностите на детето и нямат възможност да му помогнат, те най-често се стараят да ограничат контактите с връстниците му, като по този начин го изолират още повече.
Родителите разбират, че детето има проблеми, но обвиняват околните за тях. В такива случаи са виновни учителите, директорът, родителите на другите деца, самите деца, с които възникват проблеми, социумът като цяло, политическата обстановка, упадъкът на нравите. Понякога точно позицията на родителите е причина за неприемането на детето или трудностите му в общуването. Детето свиква да се възприема като особено, винаги то има право, а за всички грешки, неудачи и проблеми вини окръжаващия го свят.
Родителите разбират, че има проблеми и са готови да помогнат на детето да се справи с тях. Те се срещат с психолози, учители, възпитатели. Внимателно с вслушват в детето си и се стараят да проникнат в същността на проблема.
Родителите знаят за проблемите, но не ги смятат за важни. Техният девиз е „сам ще се оправи”. Като оставят детето само да се справя с проблемите си и да се учи да комуникира с връстниците си, те се преструват, че няма нищо, надявайки се, че всичко от само себе си ще мине и детето ще надрасне тези трудности.
Признаци, че е отхвърлено
Ако вашето дете е агресор, то сигурно ще ви кажат за това, най-малкото онези, които то е обидило. А как да разберете, че вашето дете е отхвърлено в класа? Ето един кратък списък с признаци, че това се случва:
Детето посещава училището без особено ентусиазъм или пък изобщо отказва да ходи.
Старае се да намери причина да пропусне занятията.
Прибира се вкъщи в лошо настроение.
Болезнено реагира на грубост или критика.
На въпроса „как беше в училище” отговаря с една дума, например „нормално”.
Не разказва на родителите си за деня в училище, за съучениците си, а ако спомене нещо, то само в негативен план.
Не води приятели вкъщи, не се обажда по телефона на съученици.
Не посещава рождени дни и не ходи на гости на други деца.
Често боледува, зачестяват изострянията на хронични или алергични болести.
Мъчат го нощни кошмари.
Това е само малък списък, който да ви подскаже, че нещо не е наред и е нужна вашата подкрепа.
Повечето деца в една или друг степен се сблъскват с проблеми в общуването. За детето е важен контактът с връстниците му, а родителите могат да помогнат, да го подкрепят и да го научат да общува.
Препоръки към родителите
Учете детето на търпение и толерантност. Децата са различни, като всички други хора, и в живота ще срещат необичайни личности, които ще се отличават силно от останалите с външност, характер или поведение.
Покажете с пример, че всеки човек е достоен за уважение. Не е важно от коя националност е, каква вяра изповядва или какви отличителни черти има. Поздравявайте чистачите и бездомните по същия начин, както и съседа на етажа.
Обяснете, че дори човек да е по-силен, това не означава, че може да обижда слабите, а обратното – по-добре да им помага и да ги защитава.
Научете детето да се запознава – именно оттам започва общуването. Нека си каже името, да се здрависа, да пита как се казва събеседникът му и да му се усмихне. А ако много се притеснява, нека го заговори като му зададе въпрос и после да се представи.
Обяснете, че хората не стават веднага първи приятели. Отначало се запознават, общуват и едва тогава могат да си станат толкова близки и интересни един на друг, че това да прерасне в дружба.
Научете детето да разпознава чувствата си, да ги управлява. Ако е сърдито, може не само да се бие и да ръмжи, а да каже какво го е разсърдило и да помоли строго това повече да не се случва. Ако се чувства обидено, тъжно или се страхува, да се опита да опише чувствата си или да ги прояви съобразно ситуацията. Тази тема ще разгледаме по-подробно в статията „Емоционалната интелигентност при децата”.
Наблюдавайте как вашето дете се държи с останалите – погледа му, походката, поведението. Не се намесвайте в неговата комуникация, по-добре като се приберете вкъщи го попитайте: Хареса ли ти? Как си игра? Какво си искал да направиш и получи се онова, което си представяше?
Обръщайте внимание на типичните роли, които избира вашето дете, докато общува с връстниците си. Някой може да е инициатор и лидер, а друг предпочита по-малко активна позиция.
Внимателно слушайте какво ви разказва детето за времето, прекарано в училище. Задавайте му насочващи въпроси. Колкото по-доверителни бъдат вашите отношения, толкова по-лесно ще бъде за него да сподели с вас преживяванията си и да поиска съвет.
Ако не се получава да решите проблема отстрани, може да се включите в игрите и общуването, но не от позицията на родител, а като равен, и заедно да полудувате (да поритате футбол, да поиграете на гоненица, да се състезавате с колелета или да украсите със специални бои косите и лицата на децата). По този начин ще може да помогнете на вашето дете да се разкрие и съучениците му ще го видят в съвсем друга светлина, а впечатленията от приятното прекарване на времето ще бъдат свързани и с вашето дете. Когато вие помогнете на детето си да прекрачи бариерата на първото общуване, ще бъде необходимо да го учите как само да поддържа отношенията си с другите.
