За непрестанно бушуващите в главата ни мисли… за гениалните прозрения и идеи, които се появят, преди да заспим – как да се възползваме?

Твърде често животът ни е пълен с относително маловажни неща и нямаме никаква възможност да обърнем внимание на себе си.

Единственият момент, в който можем да премислим нещата, обикновено е в самия край на деня, когато бихме могли да отделим такова време.

Вечер, в тъмнината и спокойствието на леглото, точно в момента, преди да заспим, несъзнателната част на ума ни се възползва от възможността да разсъждава за истински важните неща в живота.

Това е хубаво, но просто се оказва, че моментът не е най-подходящият.

Необходимо е да отделите известно време за себе си, но да подберете по-подходящ момент от денонощието.

Отделете поне двайсет минути да разсъждавате върху собствените си приоритети и за начина, по който да ги осъществите, но не преди сън.

Ако мислите ви държат будни, правете това всеки ден в продължение на поне три седмици.

Това ще е добър навик, но ако след известно време установите, че не ви е необходимо да го правите толкова често, отделяйте време за себе си само веднъж или два пъти седмично.

Ако ви се наложи, можете отново да започнете да прилагате тази практика ежедневно.

Ето и едно упражнение от арсенала на НЛП практиката, което ще ви позволи да останете на саме със себе си и да помислите за важните неща в живота ви.

Нарича се: “Ценете собствената си личност”.

Ето го и него:

1. Намерете време и място, където можете да останете в продължение на двайсетина минути, без никой да ви безпокои. Вземете със себе си бележник и нещо за писане.
2. През първите пет минути оставете ума ви да блуждае и мислете за каквото ви дойде наум.
3. След като изминат тези пет минути, си задайте следния въпрос: „Какво е истински важното нещо, което искам да направя за себе си?” Запишете си всичко, което ви дойде наум. Не се опитвайте да го цензурирате, подреждате или степенувате, просто запишете всичко, независимо дали ви се струва важно, смешно, съвсем обикновено, или фантастично.
   Можете да включите всичко, което ви се прииска. Например, може да ви се иска да си смените къщата, да се научите да танцувате, да напишете книга, да се ожените, да видите пирамидите, да си купите нови обувки или да започнете нова работа.
4. След като сте написали всичко, което ви е дошло наум, прочетете бавно списъка и допишете това, за което още се сещате.
5. Сега – и само сега – прочетете списъка още веднъж и разделете нещата, които сте написали, в две групи – „важно да направя” и „би било добре да направя”
6. Сега изберете нещо от първата група и си задайте следния въпрос: „Каква е най-малката практически постижима стъпка, която мога да направя утре, така че да се доближа до целта си?”
7. Помислете си добре, убедете се, че тази стъпка е разумна и реално постижима и тогава си обещайте, че ще я направите още утре. Стъпката може да е съвсем малка – едно телефонно позвъняване или намиране на някаква информация в интернет, но каквото и да е, обещайте си тържествено, че ще го направите

Правете това упражнение толкова пъти, колкото ви е необходимо, и ще видите, че сте постигнали две значителни неща:

1. Ще започнете да спите все по-добре и по-добре.
2. Стъпка по стъпка ще започнете да се доближавате до нещата, които наистина са важни за вас.

Второто постижение има огромен страничен ефект. Вече няма да лежите в леглото и да си мислите „Ами ако…?”

Вместо това ще заспивате с мисълта, че на следващия ден ще направите още една стъпка към целта си.

Интелигентността на чувствата

Дотук разгледахме как можем да накараме ума да превърне тревогите ви в план за действие.

Като правите упражненията от по горните редове на статията, и разсъждавате върху проблемите си, с времето ще успеете да отделите истински важните, а незначителните малки затруднения ще изчезнат от само себе си.

Всичко това означава, че ще можете спокойно да заспивате, без да ви тревожат маловажни неща. Но понякога някои проблеми се оказват доста упорити. Те непрекъснато ви напомнят за себе си.

Какво да правим с чувствата и идеите, които не искат да си отидат?

Има две неща, които карат мозъка ни непрекъснато да работи – това са мислите, които ни вдъхновяват и разбира се чувствата.

Вдъхновението

Понякога не можем да спим, защото изведнъж ни идва наум някаква блестяща идея.

Може да ви се стори доста неприятно, че вдъхновението ви е осенило точно когато сте се приготвили да заспите, но за това има определена причина.

Животът върви на толкова бързи обороти, че невинаги имаме време да обърнем внимание на съзидателното начало в себе си.

Така че, когато за малко сме останали на спокойствие и нямаме нищо спешно за правене, несъзнателната част на ума ни се възползва от тази възможност и ни поднася резултатите от творческата си дейност.

С това можем да се справим много лесно.

Дръжте до леглото си бележник и химикалка и си записвайте мислите, които са ви вдъхновили.

След като веднъж сте записали или нарисували това, което ви е дошло наум, можете да се отпуснете, защото знаете, че няма да забравите идеята си.

Не само великите творци имат велики идеи.

Разбира се, невинаги тези проблясъци на вдъхновението се оказват толкова велики, когато ги прочетете на следващия ден, но понякога в тях се съдържа нещо наистина оригинално.

Все едно сключвате споразумение с несъзнателната част на ума си.

Ако си запишете мисълта, по-вероятно е на следващия ден да предприемете някакви действия в тази посока, така че няма нужда умът ви да ви държи будни.

Чувствата

Понякога чувството, което ви тормози изчезва, като го погледнем от разстояние. Но понякога не изчезва, а упорито остава у вас.

Ако чувството не изчезне, дори след като промените картината в съзнанието си, то значи носи някакво важно послание за вас.

Чувствата са част от нашия интелект и трябва да им обръщаме необходимото внимание, за да научим повече за себе си и за това как се справяме със заобикалящата ни действителност.

Това не означава, че трябва да реагираме, а да се вслушаме в посланието им.

Животът ни предлага много предизвикателства и някои от тях пораждат в нас силни емоции. Пред каквото и да сте изправени, добре е да успеете да запазите спокойствие и да се учите от чувствата си.

Това упражнение ще Ви помогне да разбирате чувствата си по-добре и така ще имате по-ясна представа какво трябва да направите.

Невъзможно е да живеем, без да изпитваме известни страхове, защото те са част от защитната ни система.

Емоциите са сигнали. Те ни казват „Обърни внимание на това.” Трябва да изпитаме известен страх, ако решим да слезем от тротоара, без да се огледаме.

Този страх ще ни накара да обърнем внимание на движещите се коли и така те няма да ни прегазят.

Трябва да се ядосаме, ако някой се държи зле с нас, така че да можем да се защитим.

Ако съм се държал лошо със свой приятел, трябва да изпитам чувство на вина, защото то ще ме мотивира да поправя стореното.

Чувствата са наши приятели

Но тъй като някои от тях ни карат да изпитваме неудобство, често ни казват да не им обръщаме внимание.

За да избегнат емоциите, някои хора се напиват, реагират прекалено бурно или се опитват да потънат в работата си.

Колкото повече се опитват да избягат от тях, толкова по-силно крещят емоциите им.

И кой е най-подходящият момент определено чувство да излезе на преден план, за да привлече вниманието ви?

Това е този промеждутък между будуването и съня, когато искате да прогоните от ума си всички тревоги от деня.

Кофти момент, нали?

Най-интересното е, че щом се вслушате в емоцията си, тя ви донася посланието си и след това изчезва.

Това не означава, че всичко, което чувствате, има значение, фобиите, например, са чувства, които непрекъснато крещят.

Първото нещо, което трябва да направите е да  „Почувствате емоцията.

В началото това звучи глупаво, но от вас се изисква само да изпитате чувството, без да проявите реакция или да изразите мнение.

Звучи просто, и наистина е така, но изисква малко търпение да се поддадете на емоцията, без да проявявате някаква реакция и без да предприемате каквото и да било.

Опитайте…

Автор: Христо Стоянов