Не ѝ е лесно на жена, влюбена в мъж, който всъщност не е неин…

Който никога не ѝ е принадлежал и вероятно никога няма да има истински.

Който ѝ казва колко много я харесва, как тя е съвършената за него, колко е недоволен от настоящата си връзка, но не предприема нищо, за да промени нещата към по-добро.

Ще има докосване с думи, ще има секс и много вятърни целувки. Ще има разговори в стил “Ако ситуацията не беше такава”, ще има догатки, ще има въпросителни…

“А дали някога ще остане сам, за да имаме шанс да бъдем заедно?”

Ще ѝ е хубаво за кратко. И дълго ще я боли.

Ще чува често “Обичам те”, а след него онова самоубийствено “но…”. Защото той предпочита да наранява себе си отколкото онази, третата, нищо неподозираща жена. Без да си дава сметка, че наранените са повече от един.

Няма да ѝ е лесно. Ще се превърне в една лутаща се сянка, очакваща с трепет нещо да се случи: смелост за щастие, напускане на зоната на комфорт или опит за по-различен живот.

Но съдбовният омагьосан кръг на изневерите трудно би могъл да бъде прекъснат. Защото те са една безкрайна спирала от криворазбрани небивалици, невъзможни да се разплетат без жертви на душата.

А удобството и спокойствието на една непулсираща връзка е много по-изгодно от страха. От уплахата към начина, по който това изпепеляване го кара да се чувства, защото предпочита да не усеща нищо.

Животът ѝ ще преминава в измамни копнежи, които никога няма да оправдаят надеждите. Всеки ще е наранен по един или друг начин, изгубил по нещо, изчезнало отдавна…

До онзи момент, когато ще попадне на неговите снимки с официалната. Върху тях вероятно гордо ще бъде изписано “feeling обичана”.

И тогава през главата ѝ ще преминат всички онези гърмящи мисли. Като патроните на пистолет, насочен в собственото ѝ чело.

“И нея ли гледа по онзи начин? Такъв ли е, когато правят секс? И с нея ли трепва, когато му е най-приятно?”

Да, наистина не ѝ е лесно на жена, влюбена в мъж, който всъщност не е нейн. Толкова лъжи и илюзии събира нейното въображение. Сякаш  мъжете винаги избират практичното, а жените мечтателно се втурват да преследват вятърни мелници и вятърни целувки.

Ще гледа снимките му с нея и ще се пита колко ли любов всъщност съдържа един вероятно насила създаден кадър?

Какво се случва, когато една жена се влюбва в мъж, който не е неин?

Агония.

Подобен тип объркани заплетени истории не завършват добре. Никак.

Те са един възел на въже. За да бъде съхранена и малката част здраво сърце, която е останала, възелът трябва да се скъса. Иначе човек се беси сам!

Какво нещо е животът, а?

Понякога изпраща правилните хора, с които да останеш и да дадеш покой на душата си, а друг път те среща с онези, заради които се налага да продължиш напред сам. Защото това е единственият начин да останеш жив, след като нещо те е убило веднъж.