Когато мъжът тихо се приближи изотзад и прегърне своята жена, той със своите ръцете затваря кръга. Кръга на нежността, топлината, разбирането и закрилата. Той разполага жената в средата на своя жив кръг и така ѝ показва неволно, че сега тя е центърът на неговата Вселена.
Мъжът прегръща жената и мълчи. Мълчи и жената. Тя усеща топлата енергия, която се излъчва от горещите и мълчаливи ръце. Когато мъжът прегръща жената – в този миг започват да ѝ израстват крила. В този кръг тя се чувства спокойно и уютно. Тя се топи в тази мълчалива нежност като захар.
Тези толкова скъпи и познати ръце понякога й напомнят едни други ръце. Тези на баща ѝ. В този момент тя се чувства като малко смешно момиченце, което лежи в креватчето си и очаква всеки момент да се отвори вратата и да влезе любимият татко, който идва, за да пожелае лека нощ.
Той се надвесва над креватчето. Целува момиченцето и го прегръща. Това е топлината на неговите ръце. Тя ще я занесе в сънищата си. Понякога момиченцето-жена не помни баща си. Лицето му идва в нейния сън като топло петно. Но ръцете му помни винаги. Мълчаливите топли ръце.
Жената е родена, за да ражда. И тя винаги донася на този свят нещо, през целия си живот носи. Деца, своите нови усещания или тези толкова ярки, а понякога спокойни пасторални цветове. Жената ражда Пролетта и с настроението си извиква Есента.
Пълната Луна изгрява заради властния зов на нейните нощни въжделения, а на сутринта слънцето изгрява от нейната усмивка. Всички цветя на земята цъфтят заради нея. Ако ги нямаше жените, никой нямаше да отглежда цветя и да ги подарява.
Ето така живее Тя – ражда и изгаря, раздавайки се и често нищо не получавайки в замяна.
Понякога мъжът тихо се приближава изотзад и прегръща жена си…
Коя е тя сега, стояща в центъра на неговия жив кръг? Как се чувства тя в този момент? Жена или момиченце? Майка или дете? Любима или любяща? Тишината, с ефирното одеяло на неизказаното, нежно обгръща голите рамена на жената. И скрива от мъжа всичките нейни най-заветни мисли.
А може би вече не скрива… Нали сега той просто я прегръща, закриля я от външния свят, където е така хладно и мъгливо.
А тук, в ръцете му е топло и уютно. Сигурно, надеждно и спокойно. Всичко, което жената неволно търси винаги, жадува за него и се надява да получи.
Мъже! Винаги и навсякъде прегръщайте жените си. Въведете ги в центъра на своя кръг. Въздигайте ги с трепетната си чувствена нежност.
Просто я обичайте! Това ѝ е толкова необходимо. Точно толкова, колкото е нужно и на вас в този момент…
Автор: Дейвид Тумаринсон
Източник: proza.ru
Превод: spisanie8.bg
