Един ден мъдрецът завел свой ученик в парк, разположен в подножието на горист хълм. В парка имало лабиринт с високи и гладки стени, които се осветявали от слънчевите лъчи.
Учителят съпроводил ученика до входа и му поставил задача да открие сам изхода. Той се лутал в лабиринта цял ден и цяла нощ, но усилията му били напразни. Бил в безизходица. Отчаяно се опитвал да намери изход. Накрая от изтощение поседнал на земята и заспал.
Когато отворил очи, видял пред себе си учителя.
– Последвай ме – казал му той.
Излезли от лабиринта и без да се обръща, учителят тръгнал през гората. Когато стигнали най-високото място на хълма, той посочил на ученика си:
– Погледни надолу!
От мястото, на което се намирали, се виждал целият лабиринт.
– Гледайки от тук, можеш ли да откриеш изхода на лабиринта? – попитал учителят.
– Да, и то лесно – казал ученикът. – Трябва само да го наблюдавам внимателно известно време.
– Добре, намери го тогава и го запомни добре – казал учителят.
След това тръгнали обратно през гората. Ученикът отново влязъл в лабиринта, но този път намерил изхода много бързо, без да се загуби нито веднъж.
– Урокът, който получи току-що, е сред най-важните тайни от изкуството на живота – казал мъдрецът, посрещайки го на изхода. – Колкото повече се отдалечиш от дадена ситуация и по-отвисоко я погледнеш, толкова по-ясно и пълно ще я видиш. Така много по-бързо и лесно ще можеш да намериш изхода от нея.
Притчата е част от сборника “ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА“, издателство Гнездото
