Toва е една история за двама индийски гуру и най-важния житейски урок…

Единият гуру бил по-млад, бивш ученик на по-възрастния.

Всеки от тях си имал свое училище. Но младият имал хиляди ученици, а старият – само двайсетина.

Веднъж старият гуру отишъл при младия и го попитал:

– Мислиш ли, че знаеш повече от мен?

– Не, учителю – отвърнал скромно младият. – Ти знаеш повече, нали точно ти ме обучаваше.

– А мислиш ли, че преподаваш по-добре? – продължил да пита възрастният.

– Не, най-добрият учител в света си ти! – казал младият съвсем чистосърдечно.

– Как според теб идва мъдростта: с желанието или с възрастта? – не спирал да задава въпроси старият учител.

– Разбира се, че с възрастта. – отговорил младият.

– Тогава нищо не разбирам: защо твоите ученици са хиляди, а моите – само една шепа?

На което младият гуру отвърнал:

– Идват малко, може би защото очакваш да дойдат много. Аз не очаквам никого…

Автор: Хорхе Букай