От любовта боли, но всички знаем, че никоя болка не е вечна.

Познаваш много добре онзи момент – момента, в който знаеш, че не трябва да скочиш, но знаеш също, че няма кой да те спре, защото не трябва, но го искаш повече от всичко на тази земя.

Това е любовта – докосването на топлия котлон, когато знаем, че ще се опарим, стъпването по пясъка с обувки, когато знаем, че след това ще бъде неудобно. Любовта е всичко или нищо. Тя идва изведнъж или полека, но винаги идва и този момент се помни цял живот.

Помниш ли кога за първи път осъзна, че обичаш някого? И този някой не беше родител или приятел. Със сигурност винаги ще помниш онова странно, но вълнуващо чувство на искане. Когато обичаш, ти искаш.

Искаш тялото и душата на другия. Искаш вниманието му, времето му, докосването му, думите му, погледът му. Искаш всичко негово, всяка част – физическа и душевна. Искаш да притежаваш, да имаш нещо, заради което си струва да направиш себе си и света по-добро място.

Любовта е болка, но от онези сладко-горчиви болки, които нямаме нищо против да изпитваме. Защото ако нищо не боли, то значи не живеем. Болката най-често е индикация, че нещо се случва с нас, в нас. А какво случване само е любовта…

Аз още помня първия път, когато усетих, че изпитвам любов, точно от онази, романтичната, за която пишат в книгите. Слабо е, ако кажа, че беше “животопроменящо”, “всичкопреобръщащо”, “леко влудяващо”.

Ще кажете, че от любовта не боли, че в някои случаи тя е споделена, красива и носи щастие. И това е така, във всички случаи любовта прави живота по-хубав. Но винаги, винаги, винаги, във всяка любов има едно малко зрънце сладка болка. И това зрънце се нарича “какво ще стане, ако…”

Какво ще стане, ако любовта си отиде? Какво ще стане, ако той си тръгне? Какво ще стане, ако аз вече не искам същото? Какво ще стане, ако се скараме, сдобрим, обидим, поемем в различни посоки, забравим за любовта?

Любовта е най-сладката болка на света и точно като всяка болка, не е безкрайна. Идеята за вечната обич ми хареса ужасно много, но опитът с болката винаги доказва едно и също – тя винаги спира. Раните върху ожулените колене минават, разбитото сърце от първата несподелена любов укрепва отново, а сладката болка по грандиозната любов на живота ни винаги отминава с времето.

Източник: edna.bg