Ниското самочувствие много често се дължи на липсата на умение за самоподдържане – позволяваме провалът да срине вярата в способностите ни или не позволяваме на успехите да ни зарадват и да ни накарат да се чувстваме горди със себе си. За да се справим с това, психолозите ни съветват да се научим да бъдем благосклонни към себе си – да приемаме грешките и провалите като неизбежни уроци, без които просто не можем да продължим напред, но също и да празнуваме победите, защото това ще увеличи самоувереността и самочувствието ни.
Понякога обаче неувереността, ниската самооценка, липсата на самочувствие, на усещане за сила и контрол са последствия от съвсем различен и много по-дълбок проблем.
Според психолога Бетани Уебстър, конкретно при жените, той може да се дължи и на така наречената майчина болка. По думите й, въпреки че трудностите и предизвикателствата в отношенията между майки и дъщери са често явление, за тях никога не се говори открито. Това обаче е проблем, защото ги превръща в тема табу. Колкото повече избягваме да говорим за нещо, толкова по-деликатно за обсъждане става то и съответно – толкова по-невъзможно за разрешаване.
Какво точно представлява майчината болка?
Майчината болка всъщност е болката да си жена. Това е рана, предавана от поколение на поколение при жените в патриархалното общество основно заради липсата на функционални механизми, с помощта на които тази болка да бъде обработена и впоследствие излекувана.
Майчината рана включва болката от:
Сравнението с другите жени, което често ви кара да се чувствате зле.
Срам – заради постоянното втълпяване, че нещо във вас не е наред.
Чувство за малоценност: смятате, че сте твърде нищожни, за да бъдете обичани.
Чувство за вина заради това, че искате повече от това, което имате в момента; чувство за вина, защото дълбоко в сърцето си сте уверени, че заслужавате повече.
Раната на майката може да се прояви като:
Страх да покажете истинското си „аз” – за да не станете обект на критика, подигравки и за да не бъдете отхвърлени.
Висока толерантност към лошото отношение на другите.
Чувствителност и лесна ранимост.
Усещане за конкуренция с други жени.
Саботаж на собствените стремежи, мечти и желания.
Прекалено строго и доминиращо поведение.
Хранителни разстройства, депресия, пристрастяване.
В нашето патриархално, доминирано от мъже общество жените са принудени да мислят за себе си като за нещо “по-малко от”, което не заслужава или не е достойно да получи повече от това, което има. Чувството, че си нещо “по-малко от” е интернализирано и предавано от поколения на поколения…
Това “женско потисничество” е двойно бреме за дъщерите.
От една страна, ако дъщерята приеме вътрешните убеждения на майка си (която не вярва в способностите си и смята, че не е достатъчно добра), то тя ще развие същите страхове, същата неувереност и в крайна сметка ще има същия живот.
От друга страна, ако се възпротиви и повярва в силата и възможностите си, тя ще трябва да живее с притеснението, че майка й може да се почувства самотна и предадена, заради това че не е повярвала в майчините съвети и принципи. И тъй като дъщерята не иска да прави майка си нещастна и да изгуби любовта и одобрението й, тя приема нейните грешни вярвания не заради личната си убеденост, а за да докаже своята отдаденост и емоционална свързаност.
Стереотипите, които поддържат майчината болка:
“Забрави ли колко неща е направила майка ти за теб?” (казано от други хора)
“Майка ми жертваше толкова много за мен. Ще бъде толкова егоистично да правя това, което тя не е могла да направи. Не искам да я карам да се чувства зле.
“Дължа лоялност на майка си – без значение за какво става въпрос. Ако направя нещо, което може да я разстрои, тя ще помисли, че не я ценя. “
Дъщерята може да се страхува от това да изпълни потенциала си, защото е убедена, че ще нарани майка си. Страховете може да се дължат и на притеснението, че майката може да се почувства застрашена заради мечтите и амбициите на детето си, заради смелостта, която проявява то (за разлика от нея самата). Това означава, че дъщерята няма да предприеме нищо, за да осъществи потенциала си, защото се страхува да не предизвика гнева и завистта на майка си.
Всичко това обикновено е несъзнателно и не е тема, по която се говори.
Всички сме усещали болката, която изпитват нашите майки. И до известна степен всички сме подозирали, че може би именно ние сме виновни за тяхната болка. Точно в това се състои погрешното и поробващо чувство за вина. Това има смисъл, когато се разглежда ограниченото когнитивно развитие на дете, което е убедено, че е причина за всичко. Ако не обработим тази несъзнателна вяра като възрастни, ние се обричаме да живеем с нея и в крайна сметка да оставим мечтите и стремежите си несбъднати.
майка, дъщеря
Истината е, че никое дете не може да спаси майка си…
Никоя жертва, която дъщерята прави, никога няма да бъде достатъчна, за да компенсира високата цена, която майка й може би е трябвало да плати за загубите, които е натрупала през годините, просто защото е жена и майка в това общество.
И все пак, много жени се опитват да компенсират тази болка още от ранното си детство: те несъзнателно вземат решение да не изоставят или предадат майките си, като станат “прекалено успешни”, “прекалено умни” или “прекалено авантюристични”. Това решение е продиктувано от любов, лоялност и истинска нужда от одобрение и емоционална подкрепа от майката.
Много от жените се заблуждават, че за да са лоялни към майките си, те трябва да бъдат верни на техните рани и по този начин съучастници в собственото им потисничество.
За дъщерите, чиито майки имат сериозни проблеми (пристрастяване, психични заболявания и т.н.), въздействието може да бъде вредно и изключително коварно.
Това, което дъщерите така и не разбират, е, че гневът на майките им не е насочен срещу тях. Гневът им е насочен към патриархалното общество, в което живеем, към правилата и безумните принципи, които то ни внушава.
Да бъдеш майка в това общество е неописуемо трудно. Много жени казват: “Никой никога не те предупреждава колко е трудно да бъдеш майка”. Нещо повече, обществото втълпява на майките погрешни убеждения, че ако майчинството е трудно, виновни за това са само те, че ако не могат да се справят, просто трябва да се стараят повече, че жената трябва да е блестяща и успешна във всяко отношение – да е отлична майка, идеална съпруга, да е красива, да е стройна, да има невероятна кариера и разбира се – хармоничен брак.
Истината е, че този стереотип осакатява жените поколение след поколение и е крайно време да бъде разбит и унищожен напълно.
Майките са човешки същества от плът и кръв, с чувства и право да бъдат слаби, да плачат, да бъдат уморени, да не им достигат сили да са любящи и грижовни във всяка една секунда от денонощието. Майките също имат право на грешки, провали, лошо настроение, но най-вече имат право да знаят и да повярват в това, че всички тези човешки слабости не ги правят „по-малко от”.
Докато не застанем очи в очи с неудобната реалност, която стои зад майчината болка, тя ще продължава да се предава от майка на дъщеря поколение след поколение.
Как да се изправим лице в лице с майчината болка:
Дъщерите трябва:
да се разграничат от архетипа „майка”, за да могат да развият потенциала си;
да се разграничат от нуждите, желанията и вярванията на майка си;
да приемат и разберат майчината рана, да могат да съчувстват, без да я приемат за своя;
да работят над нуждата от чуждо одобрение и да я преодолеят;
да опознаят себе си и собствените си желания;
да определят здравословни емоционални граници;
да осъзнаят, че стремежът към съвършенство е път за развитие, но само по себе си то е непостижимо и никой няма право да го изисква от тях.
Животът на жените може да бъде освободен от оковите на майчината болка, само ако бъдат излекувани раните, които се предават от поколение на поколение. Излекувате ли себе си, ще осигурите здраво сърце и право на мечти и на дъщерите си.
По статията работи: Ина Фенерова
По материали от: womboflight.com
Снимки: formulalubvi.com, maternidadconsciente.com
Източник: https://psychology.framar.bg