Въпреки че яденето на мед е много хубаво нещо има един момент, точно преди да започнеш да ядеш и тогава е много по-хубаво, отколкото самото ядене.

— Какво най-много обичаш да правиш, Пух?

— Ами… Какво най-много обичам…, – и после се спря да помисли. Въпреки че яденето на мед е много хубаво нещо има един момент, точно преди да започнеш да ядеш и тогава е много по-хубаво, отколкото самото ядене, но не знаеше как да го каже.

Медът не е толкова вкусен, когато веднъж си го ял, златото не означава толкова много, когато го имаш, наградата не значи много, ако вече я имаш. Ако вземем всичките си награди в живота, пак няма да имаме достатъчно. Но ако вземем всичкото онова, което е между наградите, реално ще се върнем с много повече. А ако вземем наградите и онова между тях, ето тогава ще имаме всичко — всеки миг, който сме изживели. А какво би било ако просто се забавляваме?

Коледните подаръци например, ако бъдат отворени, са много по-малко от това, което са били в процеса на откриване, носене, споделяне, от самото мислене за тях, от очакванията ни. 365 дни по-късно ние се озоваваме в същата ситуация. Всеки път, когато открием злато, то вече не ни радва толкова и пак тръгваме да дирим ново и ново и ново.

Това не значи, че златото, което имаме, не струва. Това е така най-вече защото нещо дълбоко в нас ни тегли към процеса, а самият процес на търсене е и онова, което ни прави по-умни, по-щастливи и т.н. Но ако вършим нещата по грешен начин, то е същото, което ни превръща в бедни, сърдити, объркани и т.н. хора. Златото би било добро за нас и би ни донесло полза само в случаите, когато процесът на откриването е бил полезен за нас. От друга страна, точно процесът е важнияt. Насладата от самият процес е тайната, която разрушава безсмислените митове за Голямата Награда и Спестеното време. Може би това би ни помогнало да си обясним ежедневното значение на думата Тао, Пътя!

Как бихме нарекли мига преди яденето на меда? Някои биха го нарекли очакване, но мисля че е много повече от това. Можем да го наречем усещане. Това е и мигът, когато си щастлив и го осъзнаеш, дори ако това е само миг. Наслаждавайки се на процеса, ние можем да разтегнем това усещане и то да се разпростре не само в определен миг, но да обкове целия ни живот. И така просто да се забавляваме. Като Пух.

И после се замисли, че да си с Кристофър Робин е много хубаво нещо и че да бъдеш приятел с Прасчо е много хубаво нещо, и така, мислейки си за всичкото това, каза:

— Това, което обичам най-много на света, съм Аз и Прасчо, когато идваме у вас на гости, и ти кажеш Какво мислите за нещо мъничко? И аз кажа: Ами, мисля че нямам нищо против малкото нещо, ами ти Прасчо? И е чуден ден навън и птичките пеят…

Както пише поетът Лу-Ю:

Облаците над нас се събират и разделят!

Бризът по брега идва и си отива.

Животът е като тях! Защо не починем?

Кой може да ни спре да празнуваме?

Таото на Пух – Бенджамин Хоф, benjaminhoffauthor.com

Издателство: Дамян Яков

Източник: http://mostzaknigi.com