Невидимата Божествена доброта е облагородила по един съвършен начин всичко, което несъзнателно е докоснала. Нека всички ония, които се оплакват от който и да е бил, слязат в себе си и се попитат дали са били някога добри в присъствието на това същество.
“Колкото до мене, аз не съм срещал никога някой, при когото, когато съм усещал своята невидима доброта, да не е ставал, в същата минута, по-добър от самия мене.”
Бъдете добри в глъбините и ще видите, че тези, които ви обкръжават, ще станат добри до същата глъбина. Нищо не отговаря по-безпогрешно на тайния вик на добротата от тайния вик на съседната доброта.
Когато вие сте активно добри в невидимото, всички тези, които ви приближават, ще вършат, без да знаят това, неща, които не биха направили, когато са при някой друг човек. Има една сила, която няма име, едно духовно съперничество, което е непобедимо. Би могло да се каже, че именно тук се намира най-чувствителната точка на нашите души, защото има от тези души такива, които сякаш са забравили, че съществуват и са се отказали от всичко, което възвишава човека. Но когато бъдат засегнати в това място, те цели се изправят:
“В Божествените полета на скритата доброта и най-скромната от душите не търпи поражения”
Ако се попитате вие всяка вечер: “Какво безсмъртно съм сторил днес?”, то дали винаги само в нещата, които можете да претеглите и измерите безпогрешно, трябва най-напред да го търсите? Възможно е да пролеете извънредни сълзи, да изпълните едно сърце с чудни истини и да възвърнете към вечен живот една душа, без някой да съзре това, без самите вие да го знаете. Възможно е нищо да не се изменя, възможно е при изпитанието всичко да се сгромоляса, може и тази доброта да отстъпи дори на най-малкия страх…Не е важно! Нещо Божествено е станало и нашият Бог се е усмихнал някъде.
Навярно върховната цел в живота е да възродиш по такъв начин неизразимото в нас, че да пробуждаме поне част от непонятното, което спи във всички кътове?…Тук вие сте събудили душата, която вече не заспива. Душата, която вашата душа е погледнала и която е проляла с вас свещенните сълзи на неизразимата тържествена радост. Тя е така сигурна в нещо, което никой друг не знае, че нищо не може по-нататък да изтрие или да направи по-бледна нейната вътрешна усмивка, защото нищо не може да раздели две души, които в продължение на един миг “заедно са били добри”.
Морис Метерлинк, 1916г.
