МИСЪЛТА ВИНАГИ ПРЕДХОЖДА ПРОЯВЛЕНИЕТО

В сътворяването на всичко съществуващо първа винаги е мисълта.

Всичко, което виждате около себе си, някога е било мисъл или идея – вибрационна концепция, от която е узряло това, което вие наричате физическа реалност.

Когато се намираш в най-отдалечената покрайнина на творението, не ти е възможно да погледнеш далече назад и да видиш неговото начало.

Но всичко, което съществува във възприятието ви за реалността и формите на нейното проявление, някога е било идея и тя е обмисляна достатъчно дълго ПРЕДИ (посредством Закона на Привличането) да може да достигне до зрелостта, в която вие я наблюдавате сега. Няма нищо, което би могло да съществува зад предела на този процес на сътворяването. Вашата планета се е зародила от Не-физическия пласт много преди тези, които вие наричате хора, за пръв път да стъпят на нея.

Когато Не-физическият фокус, насочен от тези, които вие наричате Източник, се е съсредоточил върху идеята за нея, тогава е бил сътворен вашия удивителен Преден Фокус на пространство-времевата реалност. В началото винаги има мисъл и колкото повече мисли се отделят на всяка тема, толкова по-бързо тези мисли започват да придобиват форма, докато се проявят като това, което хората наричат «реалност».

Затова, когато вие, облечени в своите физически тела – проявеното продължение на това, което вие наричате Източник – стоите на планетата и продължавате да сътворявате нея и живота на нея със своите мисли, това не се различава толкова съществено от сътворяването на самата планета. Когато опознаете това, което не искате, едновременно с него вие по-ясно ще узнаете и това, което искате, като така идеята за подобряването се ражда от самото противоречие, което преживявате.

Ден след ден, минута след минута, посявайки нищожните подробности от своя жизнен опит, вие излъчвате извън себе си постоянен поток от вибрационни изречения (ние ги наричаме ракети на желанието).

С всяка вибрационна ракета на желанието Източникът вътре във вас – Източникът, от който сте дошли, Източникът, който както и преди е фокусиран от Не-физическата Перспектива – напрегнато се фокусира върху вашата отново разширена версия за живота и става нея.

И в зависимост от това как продължава този безкраен процес, в зависимост от това как живеете и пристигате до все по-нови и все по-добри и по-добри изводи за това, което искате – както на вербално, така и на невербално ниво – широката Не-физическа част от вас продължава да се разпростира.

Всички ваши мечти, намерения и планове за подобряване на живота се събират за вас в своего рода Вибрационно Хранилище и това хранилище, ако ви е угодно да се изразим така, се самосъхранява – намира се в порядък и се обогатява за вас, в очакване на момента, в който ще се обърнете към него и ще поискате да вземете нещо от него. То не просто се самосъхранява за вас, но по-голямата част от вас вече е станала него и постоянно и неизменно призовава вашата физическа част за среща с него.

В действителност вашето физическо «Аз» е само зов на вашето Не-физическо «Аз», което се стреми към пълно въплъщение на идеите, на които сте дали живот; и в неговата най-чиста, не предизвикваща съпротивление форма, вие усещате този зов като страст или като горещ ентусиазъм.

И така, сега най-главният въпрос е такъв: ще позволите ли на себе си да се съедините с току-що създадената, разширена представа за Вас?

Отговорът на този най-важен въпрос се крие в това, което вие чувствате. Колкото по-добре се чувствате, толкова повече се откривате за тази Връзка; и колкото по-зле се чувствате, толкова по-силно се затваряте за тази Връзка или я отблъсквате от себе си. Когато изпитвате любов или радост – или която и да било друга позитивна емоция – вие в буквален смисъл ставате разширена версия на това, в което ви е изваял животът.

Когато изпитвате гняв, страх или отчаяние – или която и да било негативна емоция – вие се съпротивлявате и не си давате това, на което отдавате своето внимание: да бъдете тази нова разширена версия… , вие не си позволявате да съответствате на това, което сте станали.

Из “ УДИВИТЕЛНАТА СИЛА НА ЕМОЦИИТЕ “
от АБРАХАМ – ХИКС