Няма вече оригвания, няма мачове, няма приятелски срещи, няма почесвания където и колкото искаш, няма и вся друга благинка, която ти дойде на ум. Има само сортиране на пране, като това на „мойта жена” го переш на ръка, щото тя е деликатна и деликатно трябва и да се отнасяш и към дрехите й. Простираш, гладиш, чистиш, пазаруваш, че и курабийки печеш. Диетични, разбира се, защото милата „моя жена” все е на диета. Гледаш да си внимателен, експедитивен в изпълнението на заръките на половинката, стараеш се всячески да й угодиш и пак накрая се оказваш с няколко провинения и осъден без право на обжалване да спиш на дивана в хола.
Сетихте се за тези жени, нали?
Е, мойта не е такава. Тя, както винаги, е извън нормите и нормалните отклонения от тях. Как се намерихме, как се взехме – мъгла ми е вече. Но спокойствие с нея не найдох. Очаквах мирно и кротко да си домакинства, да се съобразява с мен, да ме зачита и почита, да се грижи да ми е комфортно на душата. Очаквах да ме обича нежно, а то какво излезе…
Мерне ли ме близо до себе си и вече е се е накачулила по врата ми, по рамото ми, в скута ми и ме целува и гушка без насита. Ама това, че аз работя, че говоря по телефона, или се опитвам да реша някакъв заплетен казус – грам не я интересува. Целува ме, та се носи. И това, че не се свени, ни пък се сеща да спре, не е най-лошото. Най-лошото е, че прави всичко това изневиделица, без повод, без предупреждение, без мъничък намек дори. Значи, казвам ви, изкарва ми все ангели, дяволи също! Под такъв стрес живея, че стигнах до там куршум да ходя да си лея.
Ми мен вече ме е страх да ходя на пазар с нея. Ми веднъж така ме натисна при рафта с шоколадите и бисквитките, че от изненада за малко да отнеса целия рафт, барабар с тия след него. И нямаше никой! Не е като оня път, когато ме плясна по задника. Тогава пред мен имаше една леля, която не позволи повече волности на жената. Е, вярно, лелята ме ошамари, задето я блъснах с количката, ама как да й обясня, че не е нарочно, че подскочих, щото жена ми не може да си контролира любовта, м?
Свян няма! И от техните не се свени. На гости им бяхме скоро, баща й рожден ден имаше. Предполагаше се, че всичко ще е мир и спокойствие. Щото баща й, откак се запознахме, не ме изпуска от поглед, гаче престъпник съм. А мойто диване пред очите на баща си, най-спокойно ме целуна по врата, точно под ушето, и леко прокара ръка по гърба ми. Ако щете вярвайте – задавих се и ми настръхна де що косъм имам. И сега още усещам пръстчетата й да си правят най-невинни разходки по гърба ми. Брррррр!
А пък тая сутрин тя спеше, аз в кухнята, затворил вратата, спокойно и блажено си пия кафето. По едно време усещам едно силно стисване откъм гърба с доволно измърморкване на „добро утро, душичке”. Казвам ви – целият ми живот мина като на лента пред очите ми. През носа ми изляза кафето! С все сметана и захар. И пак добре, че не беше горещо…
Колко може да се живее така? Все да си нащрек, все да се оглеждаш, да се чудиш откъде ли ще изскочи жена ти и ще те натисне с целувки и гушки. Ми не си е работа.
И седнах аз с нея, да си поговорим като големи и зрели хора. Обясних и спокойно, надълго и нашироко, че не бива да се държи така, не е дете, не сме и двамата деца. Редно е да си направим график за целуване и гушкане. Така ако знам например, че сутринта от 7.00ч. до 7.05ч. ще бъда целуван и гушкан, на мен ще ми е по-леко. Няма да се озъртам, няма да се чудя дали сърцето ми няма да изскочи и да забегне нанейде вследствие на някоя нейна нерегламентирана проява на любов. Все пак аз съм човек, не плюшена играчка. И аз имам чувства…
Душичката ми ме слушаше, много внимателно дори ме слушаше и ни веднъж не ме прекъсна. Кокореше срещу мен очета, кимаше одобрително, а когато я помолих да си избере часове за ласки, тя се разкикоти на висок глас, нарече ме шегаджия и ме натисна с удвоена доза гушки и целувки,а в паузите ми обясняваше как възнамеряваше да ме гушка и целува и после, като си легнем…
А кажете ми какво да правя и какво да я правя, м?
По публикацията работи: Екип на Dnes.bg
Прочети още на: http://www.dnes.bg/blogini/2013/12/09/moiata-specialna-poroda-jena.208854
