Той беше съвършен, винаги казвах на приятелките си: Имам най-добрия мъж на света. Той ме разбира, прави всичко което искам от него, любящ и грижовен баща е, обаче…аз се влюбих в друг.
Бях бясна на себе си, моята съвест беше много против, но сърцето ми избра да бъде влюбено. Как да постъпим в тази ситуация?
Нека да видим къде са причините да се влюбим в друг при условие, че имаме уж безупречна връзка?
Какво означава безупречна връзка?
В природата няма нищо съвършено. Ако вземем едно дърво например – то има много счупени, огънати клони, което означава, че изобщо не е съвършено и точно затова е толкова красиво!
Само да ви напомня, че съвършените гърди обикновено са от силикон, нормалните гръди нямат съвершнена симетрия. Обаче точно в това е тяхната прелест.
Какво искам да кажа – в безупречната връзка има нещо гнило по презумция. Има нещо неистинско, не търсете идеален партньор – търсете партньор, който ви кара да се чувствате истинска.
Когато влизаме в отношения – важното е да имаме разлики и полярности с партньора.
Например, често изразена женственост тип принцеса привлича силен и мъжествен мъж-защитник. Тя го привлича с качества, които той не притежава: беззащитност, наивност, невинност, доброта. А принцесата вижда в него сила и мощ. По този начин противоположностите са привличат.
Обаче при тези разлики, разбира се че често срещаме неразбиране, все пак живееш с доста различен човек. И това е част от процеса да сме заедно в нашите разлики и точно тази полярност често дава онази специална химия.
Когато отработваш тези полярности и развиваш в себе си качествата на другия – вътрешния копнеж за развитие започва да търси ново поле за изява и така при теб идва нов и различен човек. Чрез новия партньор ти можеш да видиш себе си през съвсем нова и прималиво непозната призма.
Така че ако сте влюбени в друг – това не винаги е повод да се развеждате или да се обвинявате. Изчакайте малко, осъзнайте на какво ви учат тези отношения, коя ваша нужда е стояла до момента незадоволена.
Предлагам ви и няколко въпроса, които могат да дадат малко яснота в цялата объкана картина. Задайте си ги и си дайте малко време да осъзнаете отговорите на тези въпроси:
– Какво точно ми липсва и какво ме кара да погледна другия?
– Кога спрях да казвам истината на партньора си?
– Какви теми смятам за неудобни и ги избягвам? (точно в тези неизказани неща ние губим нашата близост и откритост)
– Дали наистина виждам другия такъв какъвто е или го идеализирам (много е лесно да се влюбиш в секси колега, с който нямаш битови ангажименти и се виждаш само по обяд)
– Ако сме заедно на необитаем остров без пари и храна с кой от двамата бих искала да бъда?
– Ако ми остава да живея един месец с кой и по какъв начин бих го изкарала?
Търсете своята истина и своята липса. Липсата и незадоволената потребност ни карат да поемем риска да допуснем другия партньор. Ако обаче точно я разгадаеш и споделиш на сегашния си партньор какво ти липсва и от какво наистина имаш нужда, може би връзката няма да е чак толкова безупречна, ще се наложи да се карате понякога, обаче точно със загубата на безупречността, тя ще започне да се превръща с нещо истинско.
