„Нищо ти няма” и „Пий червено вино” са смъртоносни съвети.
„Ти само не се тревожи… случи се нещо ужасно…“
От ужасна новина сърцето на всеки ще подскочи. Но хипертоникът е по-близо до инфаркта или инсулта от всеки друг. Ако ще съобщавате лоши новини, добре е да сте запознати поне с основните правила за сигурност.
Не хвърляйте лошата новина без подготовка в лицето на хипертоника. Не го правете и между другото. Изберете подходящо място и време. Помолете човека да седне, настанете се до него, установете контакт. Ясно, конкретно и без излишни витиевати фрази съобщете каквото трябва. Изчакайте няколко минути докато събеседникът ви дойде на себе си. Той сам ще ви зададе въпросите, които го интересуват. Проявете съчувствие и подкрепа, но без да преигравате и да въртите. Не оставяйте човека сам.
„Опитай тези хапчета — помогнаха на баба ми много…“
Никога не съветвайте хипертоника да пие хапчета, които са помогнали на вас или на ваши близки. Артериалната хипертония се развива по много различни направления, затова за всеки отделен случай се подбира индивидуална терапия, но тя се назначава от кардиолог.
„Не ти ли е рано за високо кръвно…“
Заблуда е, че само по-възрастните имат високо кръвно. От артериална хипертония боледува всеки пети човек в диапазона 25–40 г. Много болести водят до високо налягане още в детството.
„Айде по-бързо, моля те, какво се туткаш…“
Стресът за хипертоника е крайно нежелателен. Ако го сръчкате един път, най-вероятно нищо лошо няма да му се случи. Но ако редовно го препирате и му създавате времеви цайтнот, то кризите ще се учестят.
„Ще ти кажа една народна рецепта, направо е вълшебна…“
Много от „професионалните болни“ на пейката пред блока знаят огромни количества магически рецепти и ги споделят с охота – за лечебните свойства на чесъна, лененото семе, елховите шишарки и други чудодейни богатства от природната аптека. Рисковано е да подтикнете хипертоника към спиране на медикаментите независимо по какъв начин, ако не сте лекар. Това може да доведе до сериозни усложнения.
„За някои 180 е нормално…“
Сигурно сте чували онази история за мъжа, който живял три години с кръвно 160 на 100 и се чувствал прекрасно, а като му дали хапчета – свалил горната граница и почнал да се изморява бързо и понякога да губи съзнание…Нямате търпение да разкажете тази невероятна история на познатия си хипертоник? Може би няма смисъл да се лекува? Може пък и за него 180 да е работещото налягане…
Лекарите припомнят, че не е нужно на всяка цена да се гонят идеалните параметри – 120/80 mm Hg. Хората над 60 г. е добре да поддържат кръвното си под 150/90 mm Hg, а под 60 г. – по-ниско от 140/90 mm Hg. Но не 160 и не 180. Много пациенти и без друго с нежелание си пият лекарствата. С обнадеждаващите си разкази правите мечешка услуга на болния.
„Изглеждаш добре – значи си здрав…“
Широко разпространена е нагласата, че хипертоникът е с червено или синкаво лице, диша тежко, залита и постоянно се държи за болната глава. И ако ги няма тези симптоми, значи всичко е нормално и не бива да се тревожи толкова за кръвното си. Всъщност десетки милиони хора по света имат артериална хипертония без никакви симптоми. Рискът от усложнения, влошаване на състоянието и инсулт при тях не е по-малък от този при червендалестите, които едва дишат и се държат за главата.
„Полезно ти е да пийваш червено вино…“
Този ужасен съвет най-често се дава от близки и роднини, за съжаление, и от някои медицински лица, които изобщо не се замислят, че ако човекът е склонен към зависимост или вече е в начален стадий на алкохолизъм, какво би могло да му причини употребата на вино. Да, червеното вино съдържа антиоксиданти, които са полезни за стените на кръвоносните съдове, но в него има и етилов спирт… За склонния към алкохолизъм всяка капка е рискова за отключване на зависимостта. Ако хипертоникът е решил да е трезвеник, не се опитвайте да го съблазнявате по никакъв повод, забравете за празниците и смъртоносните съвети: „Е, днес може една-две чаши, това е полезно…”
„Сега вече всичко ти е забранено…“
Диагностицираният хипертоник е наясно с новата ситуация. И без друго преживява трудно прощаването с нормалния живот, едва ли му е приятно да му натяквате последствията от диагнозата. Освен това не забравяйте, че и с хипертония може да се води пълноценен и активен живот.
„Дядо ми беше с високо кръвно. Пиеше и пушеше и доживя до 100 г…“
Възможно е вашият дядо да е бил уникален. Или пък да не ви е известно всичко, отнасящо се до диагнозата му. Хипертоникът не бива да игнорира препоръките на доктора и не е здравословно да взема пример от вашите близки столетници.
„Баба ми имаше високо кръвно и умря на 45 г. от инсулт…“
Въздържайте се да разказвате на хипертоника драматични истории. Причините са същите, както в горната препоръка. Защо е нужно човекът да преживява излишно и да му се нагнетява тревогата допълнително?
„Няма ти нищо, ще оздравееш, бъди сигурен…“
Много от хипертониците са принудени да пият хапчетата си и да спазват ограничения пожизнено, те са наясно с този факт. Да им се повтарят бодряшки фрази и да им се дават непразни надежди е глупаво и неуместно.
