Адаптация по статията на д-р Джил Вебер от psychologytoday.com
Често ли се случва да те привличат хора, които не ти обръщат достатъчно внимание или са непостоянни в любовта си? А често ли започваш връзка с такива партньори? Ако отговорът е да, много вероятно е просто да повтаряш модела, по който са те обичали в детството.
Тъжен факт е, че хората, които не са обичани адекватно в детството си, често продължават да получават неадекватна любов и като възрастни. Всяко дете се настройва към сигналите, които получава от родителите си. Ако родителите са разсеяни, изцяло погълнати от своя живот, претоварени с емоционални или финансови трудности, те не могат да дадат на децата си любовта, вниманието и грижата, от които едно дете се нуждае, за да расте щастливо. И въпреки че родителите най-вероятно истински обичат детето, не е достатъчно само да му го казват.
Разбира се, не е нужно родителите да са перфектни (а и няма как да бъдат, все пак са хора). Но ако сравним децата на претоварените със свои си проблеми родители с децата на родителите, които активно и редовно показват своята любов и грижа, ще забележим, че когато станат възрастни, децата на вторите по естествен начин са привлечени към партньори, с които могат да изградят балансирана здрава връзка.
Но нека се върнем в настоящия момент – вече сме възрастни, които не са свикнали да получават адекватна любов като деца и повтарят модела в сегашните си връзки. Какво да направим в тази ситуация? Вместо да продължаваме да се задоволяваме с трохички любов, е време да се спрем за момент и да направим крачка назад. Време е да се научим, че чрез любовта и съчувствието към себе си, можем (и това е изцяло наша отговорност като възрастни) сами да си дадем любовта, която не сме получили като деца. И колкото повече се научим да ценим себе си, толкова повече ще ни привличат хора, които могат да ни обичат по адекватен начин.
Затова вместо да изпадаме в отчаяние, защото за пореден път сме започнали да се занимаваме със същия тип човек, с надеждата, че този път като по чудо крайният резултат ще е различен, е най-добре просто да спрем да се занимаваме с връзки и излизания за момента и вместо това да си отделим време да се изградим отвътре навън, да си дадем адекватната любов, от която толкова имаме нужда. Знам какво си мислите: „Добре, разбирам! Но какво да правя? Как да започна да се обичам?“. Ето няколко предложения за първи стъпки по пътя на любовта към себе си:
1. Всеки ден прекарвай време насаме със себе си
Ако никога не си се чувствал истински обичан, идеята да останеш насаме със себе си вероятно е ужасяваща. Никога не са ни учили как да проявяваме нежност към себе си, как да бъдем свои собствени приятели, затова е съвсем естествено да бягаме от срещата със себе си с всички сили. Само че единственото, което този модел на отбягване на себе си носи, е ниско самочувствие. Затова поеми ангажимент пред себе си да прекарваш поне един час на ден насаме. В рамките на този час можеш да си водиш дневник, да медитираш, просто да поседиш някъде сред природата (парк също върши работа) или да изпробваш с други начини на бъдене, които те изпълват с мир и комфорт. Това време ще ти даде възможност да разбереш от какво имаш нужда, за да се почувстваш в безопасност, когато си сам.
2. Говори на себе си със съчувствие
Бъди съзнателен за критичното гласче в главата ти и обърни внимание какви неща ти казва за теб и твоя живот. Всички ние си имаме един такъв критик в главите, който мърмори, съди и прави заключения за живота ни и за нас самите. Наблюдавай кога се появява този критичен глас и какво ти казва. А сега поработи върху него, за да стане нежен, подкрепящ и мил като думи и тон, така че да ти дава топлота и любов. Да, знам, че това не е лесна задача. Вероятно ще помогне ако си представиш себе си на 5 годинки – как би говорил на това дете? Със смазваща критика или с нежна подкрепа?
3. Захвани се с нещо, което разпалва страстта в теб и си е изцяло твое
Друг изключително ефективен начин за изграждане на самочувствие е да се захванеш с нещо, което не включва приятелите и семейството ти, но ти дава чувство за постижение и собствена стойност. Ако имаш проблем с ниското самочувствие, отначало навярно ще ти е трудно да се сетиш какво би искал да правиш, защото критичният глас ти нашепва, че няма да си достатъчно добър. Но тук не става въпрос да си „добър“ в нещото, по-важното е да се захванеш с нещо, което те кара да се чувстваш добре. Може би ти се иска да станеш доброволец към някоя организация, да се запишеш на някой курс или да се захванеш с някой спорт? Всичко, което би ти донесло като награда вътрешно чувство за компетентност, ще ти свърши работа. Но помни – никой не изисква да си перфектен! Просто се наслаждавай!
4. Вземай си решенията сам
Когато ниското самочувствие се е заселило в теб, ти започваш да си мислиш, че не знаеш кое е най-доброто за теб. Усещаш, че ако се осланяш на себе си, ще направиш грешка, затова прибягваш към другите и очакваш те да те напътят. Това обаче води след себе си още по-ниско самочувствие, а най-често и гняв – слушаш някого, защото той знае повече, но накрая пак се оказва, че си сбъркал, или пък слушаш някого, въпреки че ти се иска да направиш точно обратното… Експертът що се отнася до твоя живот си ти самият. Никой друг не може да ти даде по-адекватно решение за твоя живот от теб самия. Разбира се, че можеш да се допитваш до другите за съвет, особено когато те имат повече опит в дадена сфера. Но ако нерешителността ти е постоянен модел и честичко тичаш при родителите или приятелите си за решения, значи е време да си изградиш свой собствен компас – какво ти искаш, от какво имаш нужда, кое би било решение от любов към себе си. Разбира се, че може и да сбъркаш. И какво от това? Всички се учим по този начин. Ако питаш другите, пак не е сигурно дали няма да сбъркаш. Така че по-добре бъркай, но трупайки свой собствен опит! А колкото по-често вземаш решенията си сам, толкова по-верни за теб ще стават те!
