Зрялост – това за мен наистина е истинската възраст за среща със себе си. След като отмине „сляпата“ младост, младостта „заради някого“, ние вече започваме да живеем за себе си и заради себе си. Това в никакъв случай не означава, че ние не се нуждаем от някой. Че ние сме се превърнали в успешни, егоистични и самодостатъчни самотници? Не! Ние също, като на 20 години, искаме любов, искаме топлина, искаме отношения. Просто вече разбираме, че в една здрава връзка трябва да са печеливши всички. Мъжът трябва или да иска същото, или да напусне живота ни. Както пише Омар Хаям в Рубаят – „Аз не искам да съм с някой, който не се нуждае от мен.“

Ето защо аз повече няма:

1. Да очаквам обаждания от мъже или съобщения. Пиша или самата аз, или отстранявам от контактите си тези, които не намират време дори за кратък отговор: „Съжалявам, сега съм зает, ще се обадя като се освободя“;

2. Да ходя на срещи, ако мястото и времето не ме устройват. За да носи радост срещата, тя трябва да е удобна и за двамата. Ако мъжът не се интересува от времето, желанието или удобството на жената с която се среща, значи не се интересува от нея. И такъв мъж на мен не ми е нужен;

3. Да прощавам липсата на подаръци за рождения ми ден и други мои важни празници. Харесвам мъжете, които обичат да харчат пари за жената, която харесват – тоест за мен. Финансово алчните хора обикновено са стиснати и за всичко останало. Небрежността към събитията, важни за хората е небрежност и към човека като цяло. Тези, в които ние сме влюбени, ще искат да ни поглезят. Всичко, което е важно за него, става също така важно и за нас. Ако това не е от значение или си забравил – можеш да забравиш номера на телефона ми;

4. Да търся извинения за мъжката неблагоустроеност и неуспехи. Това в никакъв случай не означава, че от мъжа са ми нужни само пари. Но „с любимия е рай и в колибата“ – не е точно историята на живота на една зряла и достойна жена. Колибите оставихме още като бяхме на 20 и 30 години, на 40 вече сами сме си устроили комфортен живот и не приемаме извинения;

5. Да мълча за нещата, които не ми харесват. Разбира се, няма да му досаждам с безкрайни натяквания. Но има неща, които другият човек не знае, просто защото е различен. Ако не ми харесва високата скорост с която той кара и тя ме плаши, аз няма да си мълча или да се възхищавам, ако той рязко ускорява над 120 км/ч. Така че аз няма да му казвам раздразнено: „За къде си се разбързал, къде отиваш“, аз спокойно ще кажа „Не карай толкова бързо, нервна съм и ме е страх.“

6. Да се страхувам да задавам въпроси. И да съм готова да отговоря и аз. В младостта си ние се страхуваме да изясним непонятното за нас, тъй като не искаме да стреснем или нараним мъжа. Но именно тази липса на яснота след това създава рани и напрежение у нас самите. Аз не искам да се самонаранявам, затова трябва да си изясня всичко;

7. Да гладя мъжки ризи. Аз не обичам да гладя. Тежи ми да гладя дори моите дрехи. Аз вече не правя нищо за мъжа, което смятам за бреме за мен самата. Ако той ме обича то той сам ще глади ризите си;

8. Да приемам секса за любов. Секса може да е свързан с любовта, а може и да не е свързан. Любовта за мен е да изглади собствената си риза, да помълчи с мен сутринта, защото сутрин не обичам да говоря, да запомни името на моята котка и колко лъжици захар обичам да слагам в кафето, да донесе през май букет от свежи цветя, да дойде и мълчаливо да оправи крана на чешмата. Ако всичко това го няма, а той предлага единствено секс – това означава, че ние само се чукаме;

9. Да не ревнувам мъжа от приятели или от работата му. Или от децата, които има от предишни връзки. Ако мъжът ми ме обича, той ще намери време за мен. Ще успее да ме включи в натоварения си график със срещи, пътувания, футбол с приятели или риболов с неговия син. Защото аз живея наситен и богат живот.

10. Да се старая да изглеждам по-добре или да се държа по-добре заради него. Напротив – на среща аз мога да бъда още по-лоша, по-груба и цинична и по-праволинейна от него. Аз не се колебая да разговарям за своите проблеми или трудности. Този, който сметне за нужно, може да погледне и по-дълбоко и по-надалече. Този, който не – просто да ме подмине.

Аз съм почти на 42 години. И съм гъвкава като бамбук. Права, силна, стройна и непретенциозна. Много трудно е да бъда сломена, изкривена или отскубната. Аз съм калена в многобройни битки. Но все още искам да обичам. Просто вече не съм готова да правя жертви заради това. Любовта е съзидание, а не жертви и разрушения.

Автор: Erika Shpundra