Несигурността в себе си е другото име на ревността
Ревнуваме, защото не вярваме в собствената си ценност и значимост.
Случвало ви се е да беснеете, гледайки партньора си да говори с друг човек, нали? Мълнии ви раздират отвътре и ви се ще от пръста ви да излиза сила, която да убива без последствия. Колкото повече наблюдавате как партньорът ви говори с този блестящ представител на другия пол, толкова повече ви се струва, че флиртува, напълно забравил за вас, чувствате се в шеста глуха в списъка му с приоритети. След това вдигате скандал, говорите през зъби или крещите с пълно гърло, забравили сте човешкия си облик, а той ви уверява, че интерпретирате ситуацията погрешно. Вие, обаче, не вярвате на нито една от думите му, вярвате на очите си! Но…, какво ли виждат очите ви? Е, възможно е да сте от хората, които реагират по другия начин – мълчат, преглъщайки всичко. Сами, в среднощна доба, тайно оплаквате съдбата си, докато гледате блажения, спокоен сън на любимия/та.
Къде съм аз в живота на партньора си? Защо той за мен е на първо място, а изглежда, аз не съм? Какво да направя, за да ми обръща внимание? Какво да правя, за да ме забележи? Как да се държа така, че да ме търси? Как да съм му интересен дълго време? Как да бъда номер едно за него, как вниманието му винаги да е за мен, как да съм уверен, че ме обича?
Как да сме уверени, че партньорът ни обича? Колкото повече опознаваме собствената си стойност, ценност и значимост, и колкото повече ценим и обичаме себе си, толкова повече ще имаме сетива да видим, усетим и разберем, че човекът до нас ни обича.
И когато другият ни показва, че ни обича, нека отговорим със същото, не със страховете си. Зная какво предизвикателство може да бъде това…
Борянка БОРИСОВА, психолог