Страхът не е нищо друго освен липса на любов. Направи нещо с любовта, забрави за страха. Ако обичаш както трябва, страхът изчезва. Ако любиш дълбоко, не намираш страх.

Когато си бил влюбен в някого, дори и само за момент, имало ли е страх? Страхът никога не се открива във взаимоотношения, в които двама души дори и само за момент са в дълбока любов и между тях се получава среща, те са настроени един към друг – в такъв момент никога не може да се намери страх. Точно както ако се включи светлината, не се открива тъмнина – ето го тайният ключ: люби повече.

Ако чувстваш, че в твоето същество има страх, обичай повече. Бъди смел в любовта, прояви смелост. Впусни се в приключения с любовта – обичай повече, обичай безусловно, защото колкото повече обичаш, толкова по-малко ще е страхът.

И когато казвам да обичаш, имам предвид всичките четири слоя на любовта, от секс до самадхи.
Обичай! Силно!

Обичай хората -безусловно. Ако имаш някакви условия в ума си, никога няма да можеш да обичаш – тези условия ще се превърнат в бариери. Щом като любовта е благодатна към теб, защо се притесняваш за някакви условия? Тя е толкова благодатна, тя е такова дълбоко чувство на благополучие – люби безусловно, не искай нищо в замяна. Ако можеш да разбереш, че просто като обичаш хората, ти израстваш в своето безстрашие, ще обичаш просто заради самата радост от това!

Любовта е едно безгранично небе! Не можеш да я напъхаш в тесни пространства, да я обусловиш, да я ограничиш. Ако внесеш свеж въздух в-къщата си и я затвориш отвсякъде -всички прозорци затворени, всички врати затворени, – въздухът скоро ще стане застоял. Винаги когато любовта се случи, тя е част от свободата – след като си вкарал свежия въздух в къщата си и я затвориш отвсякъде, скоро всичко става застояло, мръсно.

На първо място любовта помага на тези, които обичат. На второ място помага на тези, които биват обичани.

И както аз го виждам това… идват при мен хора и все ми казват: „Другият човек не ме обича“. Никой не е дошъл да каже: „Аз не обичам другия“.Любовта се е превърнала в изискване: „Другият човек не ме обича“. Забрави за другия! Любовта е такъв прекрасен феномен: ако обичаш, ще се наслаждаваш.

И колкото повече обичаш, толкова повече биваш обичан. Колкото по-малко обичаш и колкото повече изискваш другите да те обичат, толкова по-малко те обичат, толкова повече се затваряш и се ограничаваш в своето его.

Ако ме разбереш както трябва, остави всички страхове и обичай повече – обичай безусловно. Недей да мислиш, че правиш нещо за другия човек, когато обичаш – ти правиш нещо за себе си. Когато обичаш, това е благотворно за теб. Тъй че недей да чакаш; не казвай, че когато другите обичат, и ти ще обичаш -въпросът изобщо не е в това.

Бъди себичен. Любовта е себична. Люби хората – чрез това ще се осъществиш, чрез това ще получаваш все повече и повече благодат.

И когато любовта навлезе по-надълбоко, страхът изчезва; любовта е светлината, страхът е тъмнината.

Любовта не е взаимоотношение. Любовта е състояние на живот; тя няма нищо общо с когото и да било другиго. Влюбеният не е в любовта, той е любов.

Любовта е едно дълбоко желание да благословиш цялото битие.

Любовта е нещо много рядко. Да срещнеш един човек в неговия център значи да преминеш през революция, защото ако искаш да срещнеш човека в неговия център, ще трябва да позволиш на този човек да достигне и до твоя център. Ще трябва да станеш уязвим, напълно уязвим, отворен.

Това е рисковано. Да позволиш на някой да достигне твоя център е рисковано, опасно, защото никога не знаеш какво ще ти направи този човек. А веднъж щом всичките ти тайни станат известни, веднъж щом твоята скритост се открие, веднъж щом се откриеш напълно, никога не знаеш какво ще направи другият човек. Има страх. Ето защо ние никога не се отваряме.

Така че първото нещо, което трябва да се разбере, е, че не трябва да смяташ запознанството за любов. Можеш да се любиш, можеш да си сексуално свързан, но сексът също е периферен. Докато центровете не се срещнат, сексът е просто среща на две тела. А срещата на две тела не означава, че вие се срещате. Сексът също си остава запознанство – физическо, телесно, но все още си е само запознанство. Можеш да позволиш на някого да влезе до твоя център само когато не се страхуваш, когато не си уплашен.

Ориентиран към любовта човек е този, който не се страхува от бъдещето, който не се страхува от резултата и последствията, който живее тук и сега. Не се притеснявай за резултата, това е ориентиран към страха ум. Недей да мислиш какво ще излезе от това. Просто бъди тук и действай тотално. Недей да пресмяташ. Този, който е ориентиран към страха, винаги пресмята, планира, урежда, взима предпазни мерки. По такъв начин прахосва целия си живот.

Любовта е рядко цвете. Случва се само понякога. Рядко е, защото може да се случи само когато страхът изчезне, не и преди това. Това означава, че любовта може да се случи само на някой много дълбоко духовен, религиозен човек. Сексът е възможен за всички. Запознанството е възможно за всички. Но не и любовта.

Когато не си уплашен, няма какво да криеш; тогава ти можеш да си отворен, можеш да оттеглиш всички граници. И тогава можеш да поканиш другия да проникне в теб до самата сърцевина.

И помни, ако позволиш на някой да проникне дълбоко в теб, и другият човек ще ти позволи да проникнеш в него или в нея, защото когато позволиш на някой да проникне в теб, възниква доверие. Когато не се страхуваш, и другият става безстрашен.

Ако можеш да позволиш на любовта да се случи, няма нужда от молитва, няма нужда от медитация, няма нужда от каквато и да било църква, от какъвто и да било храм.

Източник: https://vidislava.com