Взаимоотношенията майка-дъщеря са от огромна важност и представляват огромен интерес за различни групи хора. Понякога тези взаимоотношения се възхваляват, друг път се критикуват и очернят, но определящата им роля винаги се признава. От момента, в който бременната жена разбере, че ще има дъщеря, тя започва да си представя как ще предаде своя женски опит на момиченцето си. Дъщерята по естествен начин изглежда по-позната за майката, особено в ранна възраст, преди тя да е развила своята собствена личност напълно. Майката с радост облича дъщеричката си красиво от части защото детето отразява майката като по-млада и невинна. Майката се гордее с постиженията на дъщеря си, сякаш те са нейни собствени, затова често е трудно да не наложи своите собствени желания и мечти върху това, което пожелава на дъщеря си. Майката си представя, че дъщерята ще е до нея, дори когато вече е възрастна и има свое собствено семейство. Дъщерята е завинаги, както казва една поговорка.
Но още от първите дни на родителството майката изпитва специфични тревоги, свързани с дъщерята. Тревожи се за безопасността на дъщеря си, защото тя изглежда по-застрашена от определени опасности. Същата красота, на която майката толкова се радва у дъщеря си, я прави потенциална мишена за злоупотреба и насилие в майчините представи. Маниерите и учтивостта, на които майката учи дъщерята, често я възпрепятстват да се застъпи за себе си, когато това е необходимо. Майката се тревожи и за момента, когато дъщерята ще достигне тийнейджърските години, защото знае колко безмилостни могат да бъдат момичетата в тази възраст, особено към майките си.
Ако майката е феминистка, то тогава се надява, че за доброто на дъщеря й в обществото ще възцари равенство между половете и се моли дъщеря й да среща по-малко сексистка дискриминация в сравнение с поколенията жени преди нея. Майката често се тревожи за това какъв е светът днес и дали дъщеря й ще живее добре в такъв свят. Майката прави всичко по силите си, за да се погрижи за дъщеря си и да я подготви за живота й като здрава и щастлива жена.
Изглежда, че майките са помислили за всеки един аспект важен за децата им. Но въпреки всичките си усилия и старание, майките често не успяват да предпазят дъщерите си от хранителните разстройства и негативното възприятие на собственото тяло. Броят на засегнатите от хранителни разстройства е значителен и в същото време рядко се намира жена, която наистина да харесва и обича тялото си такова, каквото е. Но най-тъжното е, че майките не само, че не се справят с това да предпазят дъщерите си от тази опасност, а именно майките предават това опасно послание на любимите си дъщери. Каква е причината хранителните разстройства и омразата към собственото тяло да са се превърнали в завет от майките към дъщерите? И още по-важното – какво можем да направим, за да спрем тази епидемия?
Преди да се заемем с тези въпроси, нека изясним няколко неща. За хранителните разстройства и неприемането на собственото тяло допринасят множество фактори, но майчиният пример и отношение по темата имат голямо значение за дъщерята. Целта на настоящата статия не е да накара майките да се чувстват виновни и да се самобичуват, а просто да обърнем внимание, че тази тема е изключително важна и е необходимо да подхождаме с осъзнатост към нея. Освен това тук не отричаме факта, че и момчетата страдат от хранителни разстройства и негативно възприятие за собственото си тяло, както и че бащите също могат да допринесат за развитието на хранително разстройство и негативно отношение към собственото тяло, тоест те също е необходимо да са съзнателни.
Но тук се фокусираме върху взаимоотношенията майка-дъщеря по три причини:
1) Майката е модел за подражание на дъщерята по начин, по който бащата не може да бъде.
2) Натискът върху момичетата и жените да бъдат слаби и красиви е много по-голям, което ги прави по-уязвими. Разбира се, този натиск не е основната причина за развитието на хранително разстройство или негативно отношение към собственото тяло, но определено оказва въздействие върху момичетата.
3) Тежко е да кажем на майките, че именно те предават неприемането на тялото си и воюването с храната на дъщерите си. Но ако искаме дъщерите да са здрави, щастливи и удовлетворени членове на обществото, е необходимо да се работи с майките за промяна на начина, по който възприемат и говорят по темата за храната, тялото и теглото.
В зависимост от вашето собствено отношение към тялото и храната, това може да ви се стори или лесна, или непосилна задача. Колкото повече объркване и напрежение изпитваме щом се стигне до тези теми, толкова по-вероятно е да предадем това отношение на дъщеря си. Ако майката постоянно е на диета, дъщерята ще си помисли, че постоянното ограничаване на храната е нещо нормално за един възрастен човек. Ако майката постоянно говори за дебелите си бедра, целулит или мазнини по ръцете, то вероятността дъщерята да избегне същия натякващ глас в собствената си глава, когато се погледне в огледалото, е минимална. Много е вероятно дъщерята да изглежда точно като майка си, когато порасне, но дори това реално да не е така, майчиният глас е много могъщ. Той ще оформи останалата част от живота й, така че е добре майката да помисли преди да говори за храна и тегло – това ли е начинът, по който иска дъщерята да възприема тялото си и храната?
Дори за майките, които имат добри взаимоотношения със собсвеното си тяло и с храната, може да се окаже изключително предизвикателство да се противопоставят на постоянния медиен и социален натиск. Бичът на “здравословното хранене” с неговите непостоянни и ненадеждни послания за това какво е и какво не е добро за нас, непрестанно се просмуква в ежедневието ни. Освен това навсякъде ни заливат снимки на жени, обработени с фотошоп, което ги кара да изглеждат съвсем различно от начина, по който една реална жена изглежда. Голата манекенка без никакво окосмение, без мазнини и с адски много грим на корицата на най-новото спортно списание, с което рекламират бански, не е запазена марка единствено за Плейбой – тя е точно там на касата в супермаркета, където всеки може да я види. Днес женското тяло се експлоатира и манипулира повече от когато и да било преди, като хранителната индустрия и индустрията на отслабването не правят изключение. Когато могат да се правят пари на гърба на женската несигурност относно здравето, теглото и външния вид, разбира се, че няма да се вземат мерки за промяна на тези увреждащи възприятия, а ще се използват за още по голяма печалба…
Ето защо е необходимо поне майките да заемат стабилна позиция по въпроса. И тук не е нужно да се започне с нещо колосално, малките крачки често водят до коренна промяна. Към майките, които постоянно хулят собствения си външен вид или отношението си с храната: Спрете!
Наскоро чух една великолепна история от майка, която цял живот е изпитвала дискомфорт относно теглото си. Една сутрин нетипично за нея тя носела бельо пред малката си дъщеря. Тогава детето я погледнало и възкликнало: “О, мамо, изглеждаш толкова специално!”, след което замълчала за момент и казала: “Ами да! Решено е, мамо! Това лято ще носиш половинест бански!”.
Майката потиснала първоначалния си импулс да каже, че е прекалено дебела за такъв бански, и вместо това попитала: “Не мислиш ли, че ще изглеждам прекалено разкрасена?” Дъщеря й казала: “О, не!”. Тогава майката решила: “Така, значи това лято ще нося половинест бански и ще науча и двете ни да си обичаме и приемаме тялото без значение от формата и размера!”
Можем да разгледаме горния пример като протест спрямо кориците на списанията – майка, на която й е писнало да се чувства “недостатъчно идеална”, уморена да крие тялото си, готова да носи това, което й се носи в момента, (което в случая е бански с половинки – нещо, което много жени не си позволяват точно защото, няма да изглеждат като манекенки в него). И ако сте една от многото жени, които постоянно се заливат с критика заради теглото или тялото си, бихте могли да се погрижите за дъщерите си по най-добрия начин просто като спрете да си причинявате това. Не е нужно да носите бански с половинки ако не ви се носи това, но не и да не го носите, защото си мислите, че не заслужавате да го носите. Защото всяка жена има своя уникална красота, която не се измерва в сантиметри, размери и килограми! Нека научим дъщерите си на това – жената е красива такава, каквато е!
Тук ще обърнем внимание и на още нещо – децата се повлияват от личния пример на майката, но също така се повлияват изключително и от отношението на майката към тялото на детето. Въпреки че в основата на коментара: “Маме, стига си яла, защото ще станеш дебела!” е заложена любов и грижа, той има разрушителни последствия за психиката и самооценката на младата жена. И този глас ще кънти в главата й години наред. Разбира се, че майката иска най-доброто за детето си. И разбира се, че майката иска да предаде на дъщеря си, че е важно да се грижи за външния си вид. Но нека майката го направи по възможно най-съзнателния и градивен начин, защото такъв има! Често майките не осъзнават каква сила се крие в техните думи и отношение към децата им. И тук не ги обвиняваме, просто ги молим да са по-съзнателни, защото е много по-лесно майката да се научи да говори съзнателно на дъщеря си, отколкото после години наред да се лекуваме с терапия от подобни коментари, като например коментара на майката на момиче, страдащо от анорексия: “Притеснявам се за състоянието на детето си в момента. Искам да оздравее, обаче не искам да стане толкова дебела, колкото беше преди…”
Хранителните разстройства имат множество причини, но ако успеем да елиминираме дори само тези два корена – личния пример на майката за разстроено хранене и прекалено критично отношение към собственото си тяло, както и критичното отношение и коментари на майката спрямо тялото на детето й, броят на хранителните разстройства би намалял значително.
Заобичайте тялото си такова, каквото е, помирете се с храната, и ще научите дъщерите си на най-важния урок в живота – да се обичат такива, каквито са, и да виждат красотата в себе си!
За съставянето на тази статия са използвани материали от статията на Занте Тейлър “Mothers, daughters and food”, публикувана в psychologytoday.com
