И защо това е толкова важно за любовните отношения.
Ако попитате няколко двойки дали имат проблеми в отношенията си, вероятно част от тях ще ви отговорят положително.
И повечето от тях ще ви кажат, че причината са непрекъснатите караници. Но съществуват ли двойки, които не спорят непрекъснато? Предполагаме сами ще се досетите какъв е отговорът и на този въпрос.
Психолозите обаче са категорични, че не става дума за това колко често и за какво се карат двойките, а как точно протичат караниците им. Много често те преминават границите на даден проблем, без фактически да го решават, и се превръщат в “борба за надмощие”. За да могат споровете да бъдат продуктивни и от тях да има истинска полза, експертите съветват да се фокусирате повече върху това какво би решило ситуацията, а не върху това кой е прав в дадения случай. Или с други думи – да подхождате от прагматична, а не от лична гледна точка.
Всяко едно изказване може моментално да промени курса на даден аргумент, измествайки го от проблема и фокусирайки го върху това кой е виновен за появата му. Изказванията от типа: “Той винаги прави, каквото си иска, не се интересува от моето мнение,” често са последвани от контрааргумент, целящ да докаже обратното. И докато се усетите, всеки от вас започва да доказва собствената си теза, тонът на разговора се променя, започват обвиненията и накрая всичко завършва с поне един наранен и обиден.
А всъщност, нито един от вас не е разбрал истински какво иска да му каже другия. Под всичките тези думи се крият други проблеми, понякога несигурност в себе си или в отсрещната страна, но са замаскирани от стремежа да докажете правотата си, без всъщност да имате реална нужда от това.
Междувременно, отсрещната страна спира да се интересува от проблема и започва да търси начин да ви докаже, че обвиненията ви са неоснователни. Правотата на фактите измества фокуса от истинския конфликт и в крайна сметка двамата се връщате на изходна позиция, без да сте решили нищо.
По-лошото е, че с течение на времето много хора са склонни да връщат към тези ситуации, но отново не заради проблема. А за да извадят нови аргументи, целящи да докажат собствената им теза.
Не слушайте това, което ви казват, а се замислете какво имат предвид с думите си
Запитайте се какво ще изгубите, ако позволите на партньора си да бъде прав. Дали това ще ви навреди по някакъв начин? Можете ли просто да се съгласите с него и да продължите да дискутирате по-важните неща? Колкото и да не ви се иска да “излизате виновен” в случая, понякога това е най-добрата стратегия. По този начин ще избегнете и една камара допълнителни обвинения, хвърчащи и от вас, и от него, и вероятно ще успеете да решите основния проблем. Което, като се замислите, е целта на всеки спор.
