Фалшивата скромност е по-коварна от безграничното самочувствие.
Признавам, че скромността може да е върха на елегантността. Искрено скромният човек е олицетворение на човешкия разкош, който винаги остава противоположен на вулгарното самовлюбване. Опростено казано, скромните хора са тези, които имат по-безлична самооценка, избягват да привличат внимание към себе си, действията им са сдържани и смирени. Чакай, чакай.. И аз искам нещата да са прости, а не хората, но нещата са пропорционално прости спрямо това, колко е повърхностен човек. Водата може да носи лодката, но може и да я преобърне. В този ред на мисли
скромността е качество, което може те понесе към успеха, но може и да те завлече към дъното на безличността или нарцисизма.
За скромните, както за умрелите, се казват само хубави неща или нищо, защото тези хора просто са си такива. Дали обаче при скромните това качество изпъква толкова ярко точно защото се пазят от хубави приказки за успехите си, или се страхуват от лоши такива, когато ги заслужават?
Одеждите на скромността не са задължително изкушаващо привлекателни, защото тя има способността да се разраства, за да омаловажава както личните постижения, така и чуждите. „Скромността краси човека“, докато не се вгледаш в нея. Тогава ще видиш, че по-честото й проявление представлява симулирана версия, която е изискана форма на самохвалство.
Скромността е надеждно пособие, суетна декорация на посредственост, която удовлетворява личния нарцисизъм.
Не съм й позволявала да се отнася за мен и се надявам това никога да не се случи, защото е най-безплодната форма за изграждане на имидж, липса на искреност и внушаване, че те бива във всичко, когато не ставаш за нищо. Няма нищо по-измамно от привидната скромност. Зад нея обикновено се крие незачитане на чуждото мнение, липса на качества. Защото скромните хора смаляват успехите си, понеже не биха допуснали да говорят за провалите си.
Скромността е за хора не които нямат други качества, а които не могат да се радват на тези качества и подследствията от тях.
Научени са да моделират представите за морал, успех и почтеност, като прибягват до това благоприлично проявление на суетата. От най-дребните неща най си личи.
Преобразила си се визуално и, когато те обсипват с комплименти, въздъхваш, говорейки за кусурите си, вместо искрено да споделиш удовлетворението от видимата промяна. Не искаш да го натрапваш в лицето на човека, който ти казва право в очите, че го вижда? Или е маниер за още един комплимент…
Шефовете се досещат колко си незаменим във фирмата, получаваш повишението, за което си мечтал толкова време, но вместо да споделяш щастието си, го прикриваш зад постоянните оплаквания как след него са те натоварили с планини от задачи. Премълчаваш мотивацията си, методите да се подготвяш стриктно и всичко, което си преодолял, за да достигнеш въпросната позиция. Тъпо е, защото си личи колко се кефиш на успеха си, и всичките ти постижения бледнеят зад постоянните съображения да не ти завиждат.
Ако не споделяш опита си след постигнат успех, защото се страхуваш от завистливи очи, то ти се превръщаш в самовлюбена хранилка за привидна скромност.
Вероятно си прав, защото превъзходството води до изолация. Хората наистина завиждат и от тази изолация ще се нуждаеш, освен ако не искаш да си просто скромна маска, заобиколена от завистници. Фалшивата скромност е по-коварна от безграничното самочувствие, защото то поне е искрено, а тя е подмолна.
Успешният човек може да си позволи да не е излишно скромен или хвалещ се пред тези, които устояват на естествените му пориви, описващи възвишенията и спадовете в живота.
През всички етапи на развитие в живота на човек ще съществуват неща, които той трябва да бъде, но които няма да успее да е. Унищожително за развитието е да се осланяш на скромничене, когато то няма място там където всички забелязват успеха ти, а ти се опитваш да го прикриеш, премълчиш и по този начин го превръщаш в още по-бляскаво и дразнещо постижение.
По-добре е да ти липсват качества, отколкото малкото такива, които притежаваш, да не съумяваш да използваш по предназначение. Това води до безвкусица, която не заслужава опрощаване. Затова ти избираш дали да си естествено скромен, изкуствен, подмолен или свободен.
