Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие! – Алън Милн
Казват, че не искам да допусна никого до себе си. Казват, че се обграждам със стени. Казват, че предпочитам самотата. Казват неща, които нямат нищо с действителността. Защото не е вярно, че не искам да допусна никого до себе си.
Не искам да допусна само болката. Повторното разочарование. Горчивия вкус на излъганите мечти, на стъпканите в праха надежди. Не искам да допусна отново да ме лъжат, да си играят с мен, да злоупотребяват с мен. Не искам да допусна да изоставя отново пътя си, докато прокарвам пътя на някой друг. Не искам да допусна за забравя отново себе си…
И стените около мен не съществуват. Виждат ги само хората, които не искат да се борят, хората, които не са свикнали да се доказват, хората, които искат да получат доверието ми наготово. А човек не оценява нещата, които получава наготово. Може да им се зарадва в началото, може да им се наслаждава известно време, но няма да ги оцени истински. Няма да ги пази. Няма да се бори за тях.
Аз не искам такива връзки. Но това не значи, че искам самотата. Кой иска да бъде наистина сам? Кой не иска да има човек до себе си, в когото да се оглежда като в огледало? Човек, с когото да се разбира без думи. Защото там, където има любов, има усещане. А там, където има усещане, думите са излишни. Обясненията са излишни. Споровете и молбите са излишни.
Аз не искам да живея в самота. Но не искам да и да живея във връзка, която може да излъже тялото ти, че имаш някой до себе си, но и сърцето ти. Връзка, която се опитва да запълни празноти, но само отваря по-големи.
Аз искам споделеност. Искам истинска обич. Искам приемане. Осъзнаване. Разтваряне. Искам да градя мечтите си с някого. Да преоткривам пътя си с някого. Искам да чертая живота си с някого. Но не искам някой на всяка цена. Искам някой, който знае цената на любовта.
Подбор и коментар: Гергана Лабова
