Какво ни идва на ум с думата позитивен?

Може би, радостен? Спокоен? Оптимистичен? Благ? Ведър? Щастлив? Положителен? Гледащият живота от към плюсовата страна? За когото чашата е полупълна, а не полупразна?

Да погледнем значението на думата в български тълковен речник:

“положителен, истински, основан на реално съществуващи факти”.

Да се обърнем към значението на думата в смело навлязъл в ежедневието ни английски език:

“определен, категоричен, сигурен, уверен, същински, истински, кръгъл, стопроцентов, творчески, деен”.

А сега към по-далечния латински:

“цялостен, действителен, фактически, реален, даден”.

Доста голямо разминаване между ширещата се представа и истинското значение на думата, забелязвате ли? Откъде идва то? Защо в ежедневния ни език думата предполага “цветя и рози”, докато реалното й тълкуване сочи нещо по-различно? Взаимоизключват ли се едното и другото или все пак имат някаква връзка?

Отговорът е и Да, и Не.

Представете си едно цвете, откъснато отнякъде и донесено вкъщи. Колко време ще оцелее то, колко дълго ще ни радва? Два-три дни, може би седмица? А после? После ще увехне и ще бъде изхвърлено като нещо не радващо окото, изсъхнало, непотребно… Защо ли ще загине толкова бързо и ще престане да ни върши работа (онази декоративната, украсяващата ежедневието, повдигащата настроението)? Ясно! Защото е откъснато от корените си. Защото е лишено от пръстта, която го храни и му дава опора.

И ето я разликата между широко разпространената представа за позитивно и действителното позитивно.

Първото е като откъснато цвете – една временна красота, непостоянна, неустойчива, бързо изчезваща. Второто е едно посадено цвете. Цвете, което има цялото си стъбло и корени, излизащи от пръстта. Пръстта, в която се поровихме старателно, преди да посадим растението, пръстта, която на моменти правихме на кал, поливайки и грижейки се за цветето.

Тоест, първото “позитивно” се явява просто някаква красива част, откъсната от цялото.

Докато същинското (второто) позитивно е и красивата част, и още много други части, не толкова красиви, че и грозни даже (като пръстта, станала на кал). Но пък е нещо сигурно, цялостно (стопроцентово) и най-вече дълговременно.

Позитивната психотерапия, основана от Носрат Песешкиан, стъпва именно на второто (истинско) значение на понятието, предполагащо опора върху фактическото, реалния опит, действителното, целостта; и като следствие водещо до смелостта към дейност и способността за творчество.

Чашата не е нито само полупълна, нито само полупразна. Тя е – просто и реално – една втора чаша. Въпросът на позитивната психотерапия не е да се види чашата, като полупълна. Задачата й е да констатира, че чашата е именно толкова, колкото е и да се помисли какво може да се сътвори от нея.

Предполага се връзка: цялата даденост (и плюсът, и минусът) – креативност. А не обръщането само към плюсовата част на дадеността и опитът за някакво задържане в същата, което напомня опита да стоиш само на един крак. Весело, забавно, предизвикателно, но докога? Позитивната терапия стъпва върху двата крака и именно това я прави позитивна, в смисъл реална, действителна, сигурна, същинска. Тя е и плюса, и минуса; и условният “морков”, и “тоягата”; и сянката, и светлината; и цветето, и калта.

И сега разбираме, че когато някой ни казва: “само позитивни (плюсови) мисли!”, “усмихвай се и всичко ще се оправи!”, “не мисли за лоши неща”, “забрави за лошото и хубавото ще дойде”, “прощавай, забравяй, не се ядосвай, не тъгувай, горе главата, всичко ще се оправи…”, “обичай всички!” и подобни, това не е нито позитивна нито психотерапия, а е заблуда за такава. Това са едни откъснати цветя, които макар и да радват за известни мигове, са обречени бързо да увехнат и да бъдат изхвърлени, връщайки ни към недекорираната действителност.

Но когато някой ни казва “имаш право на чувствата си!”, “това, което преживяваш, наистина е тежко”, “да се опитаме да разберем смисъла на случващото се”, “да изследваме каква ли е функцията на симптома?”, “да помислим, кои ли са ползите от вредите?”; когато ни се конфронтират, разчупвайки затвърделите ни представи за нещата, разкривайки по този начин нови аспекти на действителността и личността ни; когато ни изправят пред тъмните ни страни и нашата болка, подкрепяйки ни с осветляването на ресурсите, с помощта на които можем да се справим. С други думи, когато някой цели да отгледа едно цвете, започвайки от ровенето в пръстта (най-тъмното и “мръсното”), тогава, вероятно, именно той ще успее.

Именно той е истински позитивен, гледащ реалността такава каквато е, без да бяга от неудобните и неприятните й страни. И цветята, които отглежда, ще дават и плодове, а стъблата на растението – нови цветя, защото те ще бъдат здраво свързани с корените в пръстта. Пръстта, която не е била изключена от градинаря, като нещо негативно, лошо и ужасно, а беше призната от него като необходима част от дадеността и именно обработката на която носи продуктивност, сигурност, увереност, хармония и баланс, а тоест истински позитивно съществуване и процъфтяване.

За основните положения на метода Позитивна динамична психотерапия четете в другите ми публикации или на сайта на Дружеството по позитивна психотерапия в България.

Автор: Ирина Янчева-Карагяур, консултант по позитивна психотерапия.

Източник: Gnezdoto.net