Темата за любовта е от онези теми, които нямат остаряване. Именно защото чрез интимните връзки откриваме себе си. Любовта е онази градивна сила, която прави чудеса и на която често се приписват качества като болка и тъга, често идващи след раздяла. А раздяла няма. Колкото и физически раздели да преживеем, в основата сме винаги заедно. Особено след интимна връзка, която носи промяна и трансформация.

Онази липса след раздяла не е свързана с човека, който си е тръгнал. Не ни липсва той. Липсва ни усещането и състоянията, в които сме били, когато сме били заедно. Затова те са хората огледала. Винаги можеш да разбереш за себе си нещо ново, ако се вгледаш във връзката, която си и с човека, с когото си. Всеки наш спътник ни показва нивото, в което сме в момента и липсите, които имаме. Всяка болка, която е предизвикана в такава връзка е признак за нещо болно в нас. Всяко неудовлетворение е нещо, което не сме постигнали със себе си. И понякога бягането от една връзка е нищо повече от невъзможността да се справим и открием липсващото в нас. Има разлика, когато нещата са приключили дори и само за едната страна.

Отдавна вярвам и съм се убедила, че ползотворна за двамата(здравословна) и щастлива връзка може да имат хора, които са наясно със себе си и дори да  имат липси и нездравословни неща за отработване, те не очакват другият да им ги реши, а самите те имат отговорност за това. Другият е огледалцето, което ни насочва към нас. И всеки нов партньор отразява нашето моментно състояние, дори нивото ни на разбиране на нещата. Това показва личният ми опит. Всяка една моя връзка е била именно онова, от което се нуждая в момента. И когато е свършвала „работата“ си е приключвала от само себе си. А любовта остава. Преживяното остава, но някъде назад във времето.  Доста непотребно да стоиш с поглед назад във времето и да живееш с нещо отминало. Затова и се убедих от опит, че само живеенето в настоящия момент може да засили преживяването между двама. Когато си присъстващ с цялата си същност, без да мислиш какво ще стане утре, дали ще имате бъдеще заедно. Просто да си в момента и да се радваш на това, което имаш.

Често във връзките има проекции, които пораждат очаквания и когато се събудиш си казваш, че това не е човекът, в когото си се влюбил. И приказката свършва. Но точно това изтрезняване носи капка просветление и отваря очите, колкото и да е болезнено. Тогава можеш да откриеш липсите си и да спреш да търсиш някой да запълни самотното ти време или да те заведе на кино.

Всички отношения са различни, както всички хора. Има разлика между любовта, която гради, в която двамата израстват и се приемат, и онази любов, където всеки е зависим от другия поради неговите си нужди.

А Любовта е наслада. Още по-голяма, ако си разбрал, че другият не ти принадлежи, че е напълно свободен човек и има правото да бъде или да не бъде с теб. Споделянето е прекрасно, когато болните ограничения като ревност, желание за контролирани и разни манипулации липсват.

И обичаш незнайно как. Все си мисля, че истинската обич е извън всякакви критерии, които имаш за партньор, без всякакви очаквания. Или обичаш или не. Любовта не е пазар, за да даваш и очакваш. Да обичаш се иска доверие и то се дава, с риск да бъдеш уязвен, но открит, да бъдеш себе си и да бъдеш дори отхвърлен за това. Затова любовта между хора, които са наясно със себе си е плавна. Липсват очаквания и има общо желание за растеж. Обичта те прави силен и вдъхновява.

В тези времена, където всичко се променя бързо и хората все по-умишлено полагат усилия, стават и най-енергичните промени в отношенията. Изтърканото твърдение, че любовта иска жертви, започва да губи смисъл. Плачливите изказвания за липса на споделена любов, излишните очаквания… Та те не са принадлежащи на свят като днешния, където все по-свободни и търсещи стават хората.

Нужно е сила и осъзнатост, за да поемеш отговорността с каквото и да се случва във взаимоотношенията. И дори нещо да е свършило да го изпратиш с благодарност. Защото все пак е било, оставило е частица в теб, частица, която може би ще те направи малко по-осъзнат и благодарен.

Обичам моментите без излишно обещания, без клетви за любов и вярност. Просто защото сме хора и се променяме, защото не винаги думите стават действия. Затова предпочитам безмълвните действия. Тези, които запазват чистотата на изживяването без да го затрупват с излишни човешки предпазни изказвания. Защото любовта е равна на свобода, във всеки миг с правото да избираш и променяш себе си. Любовта никога не свършва. Обичам нещата да се случват, не да ги мечтая и да потапям в  илюзии. Единственото сигурно нещо е промяната и ако сте на една вълна с някой ни ви е хубаво да пътувате и да споделяте пътя,  добре.

Както казва Ошо : „Една истинска красива връзка не е просто добра – тя е изключителна! Никога не се задоволявай с по-малко. Само една изключителна връзка може да внесе дълбочина. Ако тя не се случи, имай достатъчно смелост да й кажеш сбогом – без оплакване, без недоволство, без гняв. Какво можеш да направиш? Щом не се случва – не се случва. Не можеш да накараш другия да се чувства виновен. Какво може да направи той? Каквото може да направи, той го прави. Каквото можеш да направиш и ти – правиш го. Но ако някак си не се получава, ако не си подхождате, ако не сте предназначени един за друг, не продължавай да насилваш нещата. Това е като да пъхаш квадратна тапа в кръгла дупка… Аз ви уча да сте верни на любовта, а не на хората. Бъдете верни на любовта. Никога не изменяйте на любовта, това е всичко! … Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш всичко това, което е прекрасно в живота!“

Източник: https://vidislava.com