Като деца.

Родителите ни, а и тези на нашите приятелите, всеки от нас си спомня, като са казвали : ти си лош, ти си некадърен, или пък от теб няма да стане нищо; понякога дори ставахме свидетели / потърпевши на физическа болка с цел възпитание. Налагаше се да поемем грижата за проблемите на родителите си. Да изпитваме страх от родителите си, или поне от единия, защото в повечето случаи другия ни заставяше да пазим тайни, в името на доброто на семейството.

Вече като възрастни…

На някои от нас родителите все още ги третират като деца; манипулират ни емоционално, финансово, посредством заплахи и чувство за вина, имайки усещането че каквото и да правим никога няма да е достатъчно добро за родителите ни.

СТОП! – За Нашите деца – това ли искаме?! Да заприличат на нас съзнателно изживявайки радостта от приемането на постъпките им, и несъзнателно носещи чувството, че са отхвърлени, когато проявяваме пред тях ненадейно миналото „болково тяло” на нашето детство?

Кои са „Вредните Родители” ?

• Неадекватните: Неизменно обсебени от собствените си проблеми, те превръщат децата в „малки възрастни”, които трябва да се грижат за тях.
• Властните: Контролират живота на децата си посредством чувство за вина, манипулацията и дори прекалената готовност за помощ.
• Алкохолиците: Потънали в отричане и хаотични промени в настроението. Тяхното пристрастяване не им оставя нито време, нито енергия да бъдат родители.
• Словесните насилници: Без значение дали с обиди или тънък сарказъм, те деморализират децата си като непрекъснато смазват самочувствието им и ги лишават от самоувереност.
• Физическите насилници: Тъй като не са способни да контролират дълбоко спотаения си гняв, те винят децата за собственото си неконтролируемо поведение.
• Сексуалните насилници: Без значение дали с явна сексуалност или прикрита съблазън, те са най-големите предатели, защото унищожават същността на детството — неговата невинност.

Защо трябва да обърнем поглед към миналото?

В осемнадесетгодишната си частна и болнична практика Д-р Форуърд заявява, че е виждала множество пациенти със смачкано самочувствие, които в детството си редовно са били бити, критикувани, обременявани с чувство за вина, насилвани сексуално, вменявани са им били прекалено много отговорности или са били прекалено силно закриляни. Малцина от тях правят връзка между настоящите си проблеми и своите родители. Това емоционално сляпо петно е много често срещано явление. Хората просто не забелязват, че отношението на родителите оказва значително влияние върху живота им.  Проблемите в общуването в социалната среда и личния живот се основават най-вече на преживяванията в ранното детство, преминало от „тогава” към „тук и сега”.

А защо „вреден” родител?

На всеки родител му се случва да се държи неадекватно. Съвсем нормално е родителите понякога да се разкрещи на детето си. Както и упражняването от време на време на прекален контрол. Както и факта, че родителите, макар и рядко, шамаросват децата си. Означават ли тези битово-житейски аспекти, че те са жестоки или лоши родители?

Разбира се, че не. Родителите са хора и също имат проблеми. И повечето деца се справят с моментните инциденти на изблици на гняв, когато по принцип са заобиколени от любов и разбиране.

Любовта, грижите, ласките на родителите е много важен момент в изграждането на добри междуличностни взаимоотношения дете-родител и родител-дете. Създаването на усещане в детето за чувство на приемане от страна на родителя. Да го приемат те самите такова, каквото е. Да  се стремят към максимално изолиране на чувство у детето за малоценност- вменено пряко или индиректно.

Има обаче и много родители, чиито постоянни негативни поведенчески модели доминират живота на децата. Това са отровните и вредни родители. Даряващи несъзнателно на децата си своя негативизъм и по този начин им причиняват зло.

Това може да се сравни в природата с отровата на химическо съединение, което веднъж попаднало в кръвта на индивида се плъзва като паразит, достигайки до всяка една клетка на организма, докато нищо подозиращият организъм не заболее. Именно такава е и емоционалната вреда, проникваща в детското същество. Разбира се с порастването на детето, расте и болката, но това се проявява на по-късен етап, когато детето вече започва да води съзнателен живот, и тази болка се трансформира в образ на социо поведение, водещо до своите неименуеми проблеми.

Вредните родители непрекъснато травмират, обиждат и унижават децата си, дори когато те са вече станали възрастни хора.

Физическото насилие от страна на родителите може да бъде толкова травмиращо, че понякога дори една-единствена проява е достатъчна, за да причини огромни емоционални поражения.

Тук е важно да се подчертае, че умението да си родител, което е най-важното според мен, е интуитивен процес, основан на проби и грешки.

Нашите родители са усвоили това умение подсъзнателно от техните родители, които са живели при съвсем други социални условия и времена на световно развитие. Което само по себе си ни кара да се замислим за „изпитаните” техни методи, които се предават от поколение на поколение като мъдрости, но сами по себе си са просто лоши съвети.

Какво ни е причинил/причинява отровния родител?

Независимо от това дали порасналите деца на родителите от този тип са бити жестоко, оставяни сами, прекалено дълъг период от време- което не означава само физическа родителска липса, ами и морална и емоционална, третирани като глупаци, прекалено закриляни или обременявани с чувство за вина, почти винаги те страдат от сходни симптоми: понижено самочувствие, водещо до самоунищожително поведение.

Чувството, че са ненужни, необичани, неадекватни се заражда именно в детските години и живее през целия житейски път на индивида. Като това чувство не е нужно непременно да се прояви под тази „чиста” форма на усещане за самия индивид, както и като преценка за околните. Напротив, на по-късен житейски етап това чувство се прикрива под маската на тиран или човек, който дълбоко вярва, че животът е крайно несправедлив и неблагосклонен към него. Това бреме на вина и неадекватност затруднява създаването на положителен аз-образ. Заражда се усещане за липса на увереност и самоуважение, засягащи всички аспекти на живота му.

Ако искаме да добием истинска представа за хаоса на „вредната и отровна” семейна система, трябва да се замислим върху убежденията си, както и върху онези, които диктуват начина, по който родителите се отнасят с децата си и начина, по който се предполага, че трябва да се държат децата. Нека да дам пример: в едно семейство може да господства убеждението, че чувствата на децата са важни, докато в друго могат да смятат детето за човек втора ръка, или твърдо малко, за да му се обръща внимание от такова естество. Тези убеждения оформят възгледите, преценките и възприятията ни, и са изключително силни. С тях разграничаваме доброто от злото, редното от нередното. Те играят решаваща роля моралните ценности, обучението, отношенията, сексуалността, избора на професия дори, етиката и финансовото състояние. Убежденията формират поведението на семейството. В убежденията на разумните, зрели и любящи родители присъстват чувствата и потребностите на всички членове на семейството. Някои такива убеждения са: „Децата имат право на несъгласие”; „Децата имат право да грешат” и др.

От друга страна убежденията на „вредните” родители винаги са егоцентрични и себични. Такива примери са: „Децата трябва да уважават родителите си на всяка цена” или пък „Децата трябва да се виждат, но не и да се чуват”. Вредните родители посрещат вражески всяка проява, която би застрашила убежденията им. Вместо да променят, те придобиват един изкривен поглед върху реалността, подкрепяща вече утвърдени убеждения. За жалост малките и невръстни създания нямат опита, който да им помогне да различат истинската от изкривената реалност.

Родителите също са хора и те имат своите нужди и потребности. Всепризнато е, че има „мъчни” и „лесни” деца. Но истината е една всички деца се нуждаят от любов, разбиране, търпение, последователност, твърдост, закрила, приятелство.