История за това кое пречи на жената да бъде женствена.

– Принцесо! Прин-це-со-о-о-о! – завикало се под прозорците. – Тук ли живее прекрасната принцеса?

Тя раздразнено въздъхнала и се показала от прозореца:

– Какво искаш?!

Долу стоял принц. Обикновен прекрасен принц, в комплект с кон.

Принцът вдигнал глава:

– Принцесата, казвам, тук ли живее?

Тя се смръщила и се троснала в отговор:

– Няма я! Разхожда се из полята, по гората, цветя събира. Ела утре!

Принцът внимателно погледнал нагоре, после извадил парче пергамент и сравнил рисунката с русата глава, която сега стърчала от прозореца:

– Познах те! Ти си принцесата, защо лъжеш?!

Принцесата извадила кърпичка, уморено потъркала чело:

– Няма да си тръгнеш значи?

Принцът упорито поклатил глава:

– Аз съм дошъл да се оженя! Отваряй!

– Ами щом си дошъл да се ожениш, тогава качвай се. Бравата дръпни малко към себе си и след това нагоре, че заяжда, – обяснила принцесата и се скрила от прозореца.

Принцът се забързал, внимателно вързал коня си, за няколко минути се преборил с непокорната брава и в края на краищата се оказал в светла, просторна стая.

До прозореца седяла принцесата и нещо майсторяла от дървено трупче.

Щом принцът се появил, момичето вдигнало към него очи и замислено попитало:

– Да имаш длето?

Принцът малко се изненадал, защото носел със себе си скъпоценни камъни, кадифе и перлени конци.

А длето нямал.

– Значи не, нямаш – кимнала принцесата. – Да се жениш значи си дошъл?

Принцът се прокашлял:

– Прекрасна принцесо, вестта за вашата красота и доброта достигна до нашето кралство. И реших, че трябва да бъдете моя съпруга!

– Прекрасни принце, аз те виждам за първи път в живота си и вестта за теб не е стигала до моето кралство! –  пошегувала се принцесата. – Аз не мога да се омъжа сега! Имам скоро спускане по високопланинска река – трябва да се подготвям! И състезание с каяк! И ето – конкурс по дърворезба също, а длетото татенцето е взел със себе си!

Принцът съвсем се объркал. Той си представял всичко това малко по-различно.

Доста по-различно, ако трябва да сме откровени.

В неговите мечти прекрасната принцеса се хвърляла в обятията му със сияеща усмивка, благодаряла му за скъпоценните камъни, платовете и перлените конци, които й бил донесъл за подарък!

И изобщо не искала длето и със сигурност нямала някакви такива дивашки начини за прекарване на времето!

Принцът бил потресен и си мислел как сега да обясни на баща си защо се връща без булка.

Но да не казва истината в никой случай!

Принцесата гледала всички тези изпитания и си мислела, че отново си пати от баща си.

Защото баща й всеки път мърморел и се оплаквал, че тя трябвало да се роди момче и изобщо в някое друго кралско семейство!

– Може би, да кажем, че аз съм влюбена в някой друг? – неуверено предложила тя.

Принцът свил рамене:

– Що за глупости! Влюбена, кажи ми, моля те! Не, когато става дума за политиката на две кралства – тук не става дума за любов! Да, и баща ми не би повярвал. В мен винаги се влюбват от пръв поглед, разбираш ли?

Принцесата го обходила внимателно с поглед и кимнала с глава:

– Ами да, ти си симпатичен. Но аз имам спускане! И каяк!

– И дърворезба! – развеселил се принцът. – А случайно дракони не укротяваш ли в свободното си време?

Принцесата радостно подскокнала и пляснала с ръце:

– Да, точно. Ама, че си добър! – извикала тя. Принцът се усмихнал неразбиращо. – Ще кажеш, че ме е отвлякъл дракон! Триглав! И че принцът, който трябва да ме освободи трябва да има половин кралство и несметни богатства. С дракона аз ще се договоря – той загуби на карти и има дълг към мен. Той ще заспи скоро, а и зима ще настъпи, пътят към нас ще затрупа, може и до лятото да не се събуди, не се притеснявай.

Принцът закимал, мислейки за това, че с такива вести да се върне у дома не е срамно.

Прескачайки стъпалата, слязъл на двора, скочил на коня и обърнал.

Принцесата му махала от прозореца с ръка.

– И кажи, че при дракона най-добре с длето да се ходи! – извикала принцесата, скръствайки ръце.

Принцът махнал с ръка за сбогом и препуснал в далечината.

Принцесата седнала до прозореца, скрила под масата дървеното трупче и подпряла ръка под брадичката си:

– Всички принцове са еднакви! Нито един не удари с юмрук по масата, казвайки: “Никакви каяци повече, ти принцеса ли си или какво?!”. Не, едни и същи са, всички вярват, заминават, а аз просто си седя тук, дялкайки дървото! Проклетата вещица, вдън земя да се продъни! Само веднъж отидох с панталони при нея, а резултатът –“Проклинам те, проклинам те цял живот да седиш и да чакаш, докато истинският мъж дойде! А дотогава – стой си с трупчето”.

Длето да беше оставила поне!

Източник: Светлило