Някога живял в централен Китай един фермер. Той бил богат и вместо трактор имал стар кон, с който орял нивата си. Един ден, докато фермерът работел на полето, конят паднал и умрял. Всички в селото съжалили фермерът :”О, каква беда!” Той обаче само отвърнал:

-Ще видим.

Бил толкова спокоен, че всички в селото се събрали в знак на уважение към неговото достойнство и му подарили кон.

Сега всеобщата реакция била: „Ама, че щастливец!”, но фермерът отново казал:

-Ще видим!

След няколко дни конят прескочил оградата и избягал. Всички селяни поклатили глави: „Горкият човек!”, а фермерът се усмихнал:

-Ще видим!

Конят се върнал след няколко дни и всички казали: „Късметлия!”, освен селянинът, който отново кротко отвърнал: „Ще видим”.

След няколко месеца синът на фермера паднал от коня и си счупил крака. „Горкото момче, колко жалко” носело се от уста на уста. А фермерът само промълвил:

-Ще видим.

След 2 дни в селото дошли военни, за да вземат младите мъже за войници. Видели, че синът на фермера е със счупен крак, и го оставили в къщи.
Всички казали: „Щастливец”, а фермерът за сетен път повторил:

– Ще видим.

МНОГО ПЪТИ ОНОВА, КОЕТО НИ ИЗГЛЕЖДА, КАТО ЛОШ КЪСМЕТ, СЕ ОКАЗВА СКРИТ ДАР. А ЩОМ СЪРЦАТА И УМОВЕТЕ НИ СА В ХАРМОНИЯ, ВСЯКА СЛУЧКА Е ДАР, ОТ КОЙТО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ВАЖЕН УРОК!

Източник: https://theway2yourself.wordpress.com