Божественото обозначение на предначертанието на жената е много по-широко от понятията за майка или жена на днешното време.

Преди много години на земята са се материализирали тринадесет жени, обладаващи различни женски качества, изграждащи заедно единно цяло. Реализирането на задачата, поставена пред тях, претърпяло неуспех – тези жени били разсеяни, разпръснати. Някои от тях се преобразували в кристали, свързвайки в единно цяло значението на кристализацията на камъните, предавайки го от поколение в поколение. По такъв начин се поддържа крехкото взаимодействие между жените. За причина за разсейването на тази структура е послужило наличието на други подобни организации на земята. Те не успели да се удържат заедно и били разрушени една от друга. Но независимо от това, жените, загубили връзка и – като следствие – възможност осъзнато да управляват силата, създавали ордени, в които се опитали да пресъздадат изначалното значение. Но истинското значение на женската природа, което било разсеяно, и до сега така и не е възстановено. Загубено е значението на развитието, то е заменено от значението за оцеляване на жената, оцеляване на самата нея и това, което тя поражда. Такова предназначение на матката, като вътрешно виждане, е загубило своите възможности. Менструацията, като знак на тишина и покой, когато жената трябва да набира своята енергия и да съзерцава дълбинното е престанала да носи истински смисъл. Времето, когато жената трябва да се съединява с Вселената и да пълни себе си със силата на земята, най-често минава в унищожаване на наличното. Всеки месец на жената и се дава възможност да се очиства и да се напълва. В зависимост от времето на годината, тя съединява своята духовна същност със силите на небето и земята. Търсенето на вътрешно виждане чрез матката, след като жената е изгубила възможността да подхранва и управлява себе си, е невъзможно за кратък промеждутък от време, по причина загуба на ритъма. Отначало трябва да се запали огънят, свързващ жената със земята и да се научиш да го поддържаш ден и нощ. Този огън е бил пренесен от тринадесетте жени и е подхранвал женското начало. Той, съответно, я е подготвял за пораждане на новото. Натрупването на този огън е необходимо за набирането на енергия. Природата на този огън е водна. Семето трябва да лежи на благодатна почва. И жената трябва да има тази благодатна почва, на която през източните порти трябва да идва животът, а през западните – да си отива смъртта. Владеейки силата на затваряне и отваряне на тези порти, жената може да пуска живота и да прогонва смъртта.

Пътешествието на живота има много входове и изходи, но без съединението на жената с тишината, нейното пътешествие става тежък товар. Безусловно, за да придобиеш удоволетворение от своя път, се изисква не само време, но и факти, потвърждаващи казаното.

Много се опитват да придобият вътрешна независимост или истинна радост, развивайки се на мъжки принцип. Но това никога няма да даде тази радост от съществуването за жената, която и е предопределена, а само ще и помогне да се освободи. Но ако жената не достигне вътрешно освобождение, нея я чака дълбоко разочарование. Това означава – да съхраниш костите, но да не ги пропиеш с влага.

Значението на клановостта на тринадесетте жени, или известното в индианската традиция значение на „тринадесетте майки” – това е владеенето на тринадесетте щита, които помагат да се съхрани това, което имаме в наличност и не допускат то да се разруши. Ако някой успее да овладее понятията за тринадесетте щита, достига състояние на трансформация. Но, така или иначе, сега ние говорим за търсене и съединение на всичко прекрасно, което носи в себе си женското начало. Жената, за разлика от мъжа, носи началото на деня и нощта и изживява земното значение в 1,5 пъти повече от мъжа. Но заради своята склонна към натрупване природа, жената най-често губи своята истинност, прикривайки се зад структурата на любовта. Страхът и болката са станали съпътстващи значения на основата на земята и, в частност, на жената. Преди разрушаването на клановото колело на тринадесетте сестри, такива качества на земята е нямало, те са се заменяли с пропадания, крайната точка на които е била смъртта. Задачата на тези жени е била да отстранят пропаданията, да заличат пукнатините на земята.

Тринадесетте луни сменят своето значение в периода на въртене на земята, година след година променяйки качеството на ритъма на живеещите на планетата. Всички ние, дори и да не осъзнаваме това, преминаваме своя стадий на трансформация. Тези, които се опитват да се опрат на външното, рано или късно ще претърпят фиаско. Жените – това са хора от един свят, мъжете – от друг. И първите, и вторите, в търсене на златното хапче на безсмъртието имат възможност да взаимодействат едни с други. Но Единното в своя свят можеш да пресъздадеш само съединявайки се в единно цяло. Това единно цяло е предопределено от значението на тринадесетте луни. Единната група на тринадесетте се образува от техния месечен цикъл, предопределен от 28-те дни на лунния месец, 28-те съзвездия на източния, западния, северния и южния сектори. Група жени, имащи цикъл в един и същи период, образуват единнен източник. Това е единното начало, без което жената не може да даде начало на нещо ново и на самата себе си. Това е вселенското начало, привнесено след трансформацията на предходния свят. Жената е дошла от съня, за да отиде в сън. Стремежът на жената да се опре на мъжкото начало не и дава възможност да придобие опора, а обратно, губи се почва и връзка със света на стелещите се енергии. Силата, развиваща тези енергии, се намира на север. В предвид на това, че е невъзможно да овладее всички аспекти на Истината, жената трябва да разбере тишината. Реалната истина за нея – това е тишината. Жената обладава природата на покоя, чрез покоя слуша значенията на тринадесетте луни.

Тринадесетте истинни значения на луните:

1. ПЪРВА ЛУНА – изучаване на пътя и отношенията
2. ВТОРА ЛУНА – почитане на истината, свързана със саморазвитието
3. ТРЕТА ЛУНА – приемане на това, с което се срещаш
4. ЧЕТВЪРТА ЛУНА – определяне значението на действията за пътя на вътрешно виждане и сънуване
5. ПЕТА ЛУНА – слушане на ритъма на природата, на всички неща, с които се срещаш
6. ШЕСТА ЛУНА – произнасянето, като действие, определящо значението на вярата и пътя
7. СЕДМА ЛУНА – любовта, като способност да бъдеш вътре, придобивайки по-друго значение
8. ОСМА ЛУНА – взаимодействие с целия свят, следване служенето на изкуството
9. ДЕВЕТА ЛУНА – да живееш в истинното днес, създавайки възможност за истинно утре
10. ДЕСЕТА ЛУНА – работа с всички изработени качества за възсъздаване на новото
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛУНА – да вървиш през живота с разбиране на своето движение
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛУНА – с уважение да се отнасяш към това, което те учи и към това, което е изработено. Тук се задава основата на церемонията на отношението към всичко, което образува
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛУНА – трансформация. Всичко е завършило своя кръг и се явява тази истина, която съответства на това понятие в дадения период от време.

Всяка година, преживяна в значението на тези луни създава наследство, не само на всеки, участващ в това, но и на земята като цяло. Всяка година луната храни земята и невидимо я изменя. Основен приемник на тези енергии и сили за човечеството се явяват жените. Те се пълнят с тази сила в течение на своето пътешествие към откриване на себе си.

И до днес са се съхранили праобразите на първоначалния женски клан, които с невидима дъга създават ново значение на жените на земята. Тази преобърнатост, която сега носи промайчинското начало е предизвикана от разрушението на този клан жени и неподготвеността на тялото. Освен всичко друго, неправилното възприемане на жените от мъжете, породено от неумението на последните да контролират и оценяват не само някой друг, но и себе си, е породило определено качество на поведение на външното начало, настройващо жената на външна красота за кратък период от време, който е необходим за защита на своите показни качества. Вътрешната напълненост и красота, свързана с вечността, не е готова да се разглежда, като движещо начало. Правото на съществуване се завоюва. А ако не и стига силата да завоюва, то тогава жената започва да се самоунищожава и да призовава към силата на състраданието и любовта. Тя заболява и изисква жалост от другите. Тишината се е заменила с печал, а силата – с придобиване. Ролята на жената се е заменила със стотици роли, които се проиграват във времето.

Тринадесетте аспекта на женското съществуване са се раздробили на хиляди пилеещи се действия. Тези действия са издребнили живота на жените до тънка паяжина, в която те сами са се заплели. Използваните от жените значения на пораждане и любов са загубили коренния си смисъл, станали са само пораждане на желание, болка, печал и бързане. Жената е загубила връзка с пазителите на духа.

Източник: olegcherne.ru