“Повече няма да позволя да бъда използвана!”

Това е обещанието, което тя даде пред себе си, когато се държеше зле с нея, а тя мълчеше и не ти опонираше.

Това е обещанието, което тя даде пред себе си, когато ти си мислеше, че се е примирила с живота си, а тя просто събираше силите си… и себе си.

Това е обещанието, което тя даде пред себе си, когато даваше парчета от сърцето си на хора, които ги отнасяха със себе си, без да оставят нищо в замяна.

Това е обещанието, което тя даде пред себе си, когато прояваше смирение и молеше за прошка, макар тя да беше наранената.

Това е обещанието, което тя даде пред себе си, когато разкъса душата й. Защото ти беше светът й…

И защото тя не можеше да приеме, че си способен да я нараниш – самата тя никога не би те наранила. Не можеше да допусне, че сърцето ти няма да се отвори за нея – защото тя ти беше подарила своето. Не можеше да допусне, че думите ти са били просто думи – за нея илюзиите, които й рисуваше, бяха по-реални от света, в който живеееше.

Тя вярваше, че можеш да станеш по-добър човек, ако те обича достатъчно. Ако те подкрепя достатъчно. Ако те чака достатъчно. Тя вярваше в теб. Но ти не вярваше в нея…

Тя никога не се поколеба да бъде до теб, когато беше слаб. Или когато се преструваше на слаб, за да я манипулираш. Тя беше до теб, макар че ти никога не беше до нея. И никога не видя, че тя е тази, която имаше нужда от разбиране и подкрепа. Не видя, защото не гледаше достатъчно. И защото тя никога не поиска нищо от теб. Просто защото се надяваше, че сам ще й предложиш да облегне на рамото ти…

Всяка нощ тя се сриваше. Сама. Измъчваше се с въпроси защо не ти е достатъчна, какво да промени, как да те задържи. А на сутринта отново беше силна. Пред теб. Заради теб. Защото ти й беше казал, че не обичаш слабите жени. Макар че точно пред такива жени винаги се правеше на спасител. Но нея никога не се опита да спасиш.

Но тя беше там. Винаги беше там. Нямаше значение по кое време на нощта ще звъннеш и каква причина щеше да изтъкнеш. Тя беше там. Но ако тя ти звъннеше посред нощ, просто защото искаше да чуе гласа ти, ти никога не вдигаше. Тя беше там за теб. Но ти никога не беше там за нея.

И лека-полека тя осъзна… Осъзна, че ти не си това, което си в представите й. Осъзна, че не си способен на истинска честност. Нито на истинска връзка. Осъзна, че егото ти винаги ще води действията ти. Осъзна, че опустошаваш душата й.

“Повече няма да позволя да бъда използвана!”

Това е обещанието, което тя даде пред себе си, когато осъзна, че макар и уж да с теб, винаги е била сама. И че сега наистина трябва да се справи сама… Това е обещанието, което даде пред себе си, когато разбра, че може да продължи сама. И го направи. Сама.

Всичко, което й причини, я направи по-силна. Направи я жената, която е днес. Жената, която си обеща:

“Повече няма да позволя да бъда използвана!”

Това е обещанието, което можеш да видиш в очите й. Да усетиш в държането й. Да почувстваш в гласа й…

“Повече няма да позволя да бъда използвана!”

Това е обещанието, което е време да дадеш на себе си…

Автор: Неизвестен