“Мило, ще ми купиш ли тази чанта? Ами онези обувки? Хайде, и тази гривна…”

Имам една позната, която изкара цяла една дълга връзка, повтаряйки тези въпроси. Макар с конкретния мъж вече да не са заедно, техните взаимоотношения и до ден днешен са ми “сигнална лампа”, която ми напомня, че когато моят личен живот завие в тази посока, значи нещата са много изтървани!

Никога няма да забравя за колко глупави неща се караха двамата. Валя, ще я нарека така за този текст, въпреки че не е това истинското ѝ име, винаги си намираше причина за недоволство. И винаги измерваше успеха на връзката си в цената на подаръците, които ѝ беше направил той, вече бившият.

И когато глуповатите ѝ желания (да, жена съм, и пак мисля, че това е безумна женска постъпка) удряха на камък, Валя се цупеше, мусеше и се превръщаше в ураган, по-страшен дори и от природно бедствие. Да, приятелят ѝ имаше възможности – да ѝ подарява и купува всички онези нейни мечти с марките Диор, Шанел, Версаче, Прада, Долче и Габана или Валентино, само че по-скоро беше от онези мъже, които станаха изчезващ вид – сантименталните.

И на този пич му доставяше голямо удоволствие да прави изненади на Валя, от онези, които струват 0,00 лева, ама всъщност са за милиони, защото са безценни. Специално за нея беше ходил на уроци по китара, за да ѝ направи серенада с мелодията на любимата ѝ песен, всеки ден изпращаше в офиса ѝ по една червена роза, настояваше да ходят заедно на танци, уроци по грънчарство, курсове за правене на тирамису и всякакви такива щури и страхотни неща, от разказите за които буквално получавах сърцебиене, защото не вярвах, че това е възможно!

И то от мъж!

В общи линии този човек имаше финансовата възможност за Армани и Гучи, ама по-скоро си падаше по по-простичките неща. Малките неща, смислените неща!

И така, Валя си откара с него едни 2-3 години, в които човекът изпълняваше всичките ѝ материални прищявки, а тя все си намираше за какво “да дудне” – било то, че “една роза бил несериозен жест, трябвало да е цял букет” или пък, че “какви са тия глупости с прекарването на време заедно в правене на нещо градивно, я, по-добре в мола”.

Животът ѝ беше прекрасен, но тя не го разбираше и сякаш защото усещаше, че не е достатъчно добра за този мъж, се опитваше всячески да срине и неговите нерви, макар той никак да не беше избухлив.

В крайна сметка, учудващо – Валя сложи край на връзката им, защото той постоянно я насърчаваше да започне собствен бизнес, дори ѝ предлагаше да ѝ помогне финансово, обаче тя си почука за своето и заяви, че не можела да остане с мъж, който постоянно я учи как да си живее живота.

Предполагам, сещате се, днес Валя много съжалява за това, че е постъпвала така. Запазила е част от “Скъпи, купи ми нещо, моля те” поведението си, но все пак се е променила и е осъзнала по трудния начин много истини за парите, мола, живота си, мъжете и малките жестове.

Сетих се за тази история, защото всички жени понякога в желанието си да получим 100% от един мъж, накрая оставаме 0% от него… А всичките онези малки жестове, които той е правил към нас, започваме да ценим, едва когато осъзнаем, че в любовта 0,00 лева струва повече от новата колекция на Виктория Сикрет…

Самата аз, с всички мъже в живота ми, съм прекарвала най-хубавите си мигове, когато сме правили най-елементарните на пръв поглед неща. И от онези, които са вече в миналото, помня само това – онези малки ценни моменти, онези неща, които са направили към мен с цялото си желание да ме направят щастлива и да не накарат да се чувствам специална…

Дамската чанта, която един мой приятел ми подари преди време, отдавна се изтърка, но пък никога няма да забравя, че той ми беше написал писмо. В което беше изброил всички неща, които обича в мен. Пазя го. С един друг мъж пък бяхме гледали падащите звезди на брега на един язовир през нощта и никога няма да забравя този момент. Макар сега почти да не помня какви подаръци ми е правил. Или пък един друг специален човек, който много обичаше да ми пуска романтична музика и да пали свещички в спалнята, за да ме накара да се отпусна и да се пренеса в необикновения ми свят с него.

Така де, малките неща винаги остават. Защото те остават в паметта и стоят там дори и след една връзка да е приключила. А връзките най-често приключват именно защото забравяме за тези спомени, докато сме още в нея. И само се караме, и караме, и караме…

Всъщност, най-хубавите периоди от любовта съм изживявала точно когато и аз, и човекът до мен, сме мислили в посока да правим повече малки неща един към друг. И когато всичко останало е взимало превес, нещата са се прецаквали!

Затова изводът е ясен: ако вместо Прада, ти направи прекрасна изненада, ако вместо Мошино, ти сготви нещо любимо и ако вместо Шанел, те гледа влюбено, сякаш си модел… значи той е твоят човек! 

Ние, жените, имаме склонност към дребнавост и с времето съм научила едно – мъжете трябва да се поощряват за всяко мило нещо към нас. Те са съвсем различен вид и в природата им са въвлечени съвсем други стихии.

И така е – не можеш да накараш един мъж да направи нещо за теб, ако не го поиска сам. И не, начинът не е цупене, манипулации или ядосване… Начинът е просто да бъдем онези, готините, свежите, удивителните жени, които той харесва. И за които би направил някое от малките неща от сърце, без да бъде каран насила.

Формулата е простичка, нали? И струва само 0 лева и 0 стотинки!

Автор: Мария Николова