Времето след появата на бебето е време на щастие, но и на нови предизвикателства. Нови ситуации, в които е много вероятно да не сме попадали преди това. Всеки нов родител се изправя пред тях, често се справя успешно, но понякога е нужна по-силна и стабилна подкрепа. Следродилната депресия е състояние, което би могло да се предотврати, но веднъж изпаднали в него, е много важно да знаем какво и до кога можем да направим, за да си помогнем сами и кога трябва да потърсим професионална подкрепа.

Какво е депресия и следродилна депресия?

Депресивния синдром се изразява в депресивна триaда:

1. Подтиснато настроение – дистимия, тъга.

2. Намалена енергия – липса на желание и намалена волева активност. Хипобулия, уморяемост.

3. Забавен мисловен процес – брадипсихия. Нарушена концентрация и внимание.

Следродилната депресия е вид депресия и тази триада, важи и за нея. Може да се появи от една седмица до един месец след раждането. Обикновено тя е съвкупност от няколко или всички от изброените по-долу симптоми.

– Чувството, че не си способна да се грижиш за бебето си и това, че трябва да си отговорна не само за себе си, но и за бебето. Бебето, което е толкова малко, беззащитно, уязвимо и което зависи изцяло от теб. А ти не си сигурна, че можеш да му осигуриш тази защита и грижа. Дори в този момент си сигурна, че не можеш. Ежедневно има толкова много решения, които трябва да се вземат, че   ти се струват непосилни.

– Загуба на интереси и на способността за изживяване на удоволствие. Нещата, които са ти доставяли удоволствие преди, сега не искаш да ги правиш или не ти доставят удоволствие.

– Понижена самооценка и себе неувереност.

– Мисли за вина (че не можеш да се справиш с всичко, а трябва).

– Трудно осъществяване на връзка с бебето си, с чувство на безразличие и липса на щастие и забавление в неговата компания.

– Мисли за навреждане на бебето.

– Песимистични мисли за бъдещето.

– Мисли или действия за себеувреждане или самоубийство.

– Трудности във взимането на решение.

– Нарушен сън.

– Понижен апетит.

– Често плачене.

– Постоянно притеснение, че нещо не е наред с бебето и че няма да можете да се справите и да му помогнете.

– Занемарена грижа за хигиената и външния си вид.

Тези симптоми трябва да се наблюдават за период от повече от 2 седмици.

Предпоставките може да са:

– Ако има родствена обремененост е много по-вероятно да ви се случи.

–  Внезапните хормонални и химични процеси, които настъпват след раждането.

– Много контролиращите хора, често са застрашени от СРД, поради това, че се оказват в непозната ситуация, силно различна от досегашния им живот, който те са се научили как да контролират.

– Нестабилност в семейната среда. Като например не хармонични партньорски взаимоотношения с партньора, не хармонични романтични отношения с партньора ( жената не се чувства достатъчно обичана, желана и т.н)

– Липса на подкрепа и помощ от партньора. Той е отдалечен, прекалено много време отделя за работата си и не оказва нужната подкрепа на майката в отглеждането на бебето. Тук това може да е обяснение под линия или само в скоби. (Разбира се това може да бъде и най-вероятно е двупосочен процес. Понякога майката толкова много се отдава на грижите на бебето, че всичко останало остава на заден план, включително и партньора. Не допуска партньора до бебето, не му позволява да се грижи за него и не му позволява да поеме отговорност.  Но това е и неговото дете! Много е важно майките да имат вяра на човека, с когото са решили да създадат семейство и да им гласуват доверие, че ще се справят с отглеждане на детето, ако им се даде възможност.)

– Нужда и желание да правиш неща, които са били важни за теб, преди да се появи бебето, неща които са те правили щастлив/а, които са ти доставяли удоволствие, но вече ти се струва, че те няма как да присъстват в живота ти. В следствие на това, се чувстваш, че загубваш себе си, личността си и индивидуалността си.

– Финансова нестабилност в семейството.

– Травматично раждане.

–  Различни афективни разтройства или психични нестабилности и болести.

– Неподготвеност за родителството (как ще промени живота ти и колко голямо нещо всъщност е това).

Следродилната депресия може да се сбърка с тревожност след раждане. Ето какво е различното и как да не ги бъркаме.

Тревожност след раждане или „The baby blues“ е нещо нормално, през което преминава почти всяка нова мама. Това се наблюдава изключително често в първите една до две седмици след раждането и най-вероятно се дължи на внезапните хормонални и химични процеси, през които жената преминава. За да се наблюдава само тревожност, тези симптоми не трябва да се задържат за период повече от две седмици.

Симптоми:

– Чувствате се емоционална и ирационална

– Избухвате в сълзи, без видима причина

– Чувствате се раздразнителна и докачлива

– Чувствате се депресирана или тревожна

Как СРД влияе на бебето и неговото развитие?

Нарушава привързаността между майката и детето. Детето се чувства не сигурно, не защитено, не обичано, не уверено, тревожно и т.н. Тези чувства най-често се изразяват в плач, не добър сън, соматизация (често боледуване). Това важи, както и за бебетата, така и за децата, чийто майки са преживели СРД и не са се справили успешно и бързо с нея.

Случай на следродилна депресия при един татко.

Той споделя, че неговата СРД е продължила около две години. Разказва, че се чувствал сякаш не може да прави нещата, които са му били любими преди. Любими хобита, срещи с приятели, време за себе си. Второто нещо, което той чувствал, като трудност за преодоляване било, че вече не се усещал на първо място в живота на жена си. Теоретично бил подготвен и знаел, че така ще се случи и тя ще се отдаде на бебето, но не знаел реално как да се справи и да го преживее. „Не знаеш как да се справиш със своите емоции, които взимат превес над рационалните мисли“ (рационалните мисли – способността да си обясняваш нещата).

Когато се родило бебето, той се оказал не подготвен психологически за идването му. Забременяването е станало без проблем,бременността е минала безупречно, нищо не го е подтикнало да мисли и да си представя живота след раждането, да се потопи в идеята и да започне да се пре настройва. Споделя, че така било и при партньорката му. И след раждането, се почувствал „залят“ от толкова много неща, които трябвало да правят, толкова много решения, които не можели да смогнат да вземат, толкова чувства и емоции, с които им е било трудно да се справят. И последното нещо, което той разпознал, като проблем било, че много често двамата родители били в две противоположни позиции спрямо отглеждането на детето и конфликтните ситуации.

Как и до кога мога да си помогна сам?

– Да се опитаме да не се лишаваме от приятните и важни за нас неща. Когато бебето се роди ние не спираме да съществуваме, бебето влиза в едно семейство, в което има и други личности. Пример: Танци или концерт – в слинг (специален шал, в който се връзва бебето за майката или таткото) бебето може да спи навсякъде и да се чувства топло и уютно до сърцето на мама или тати . Дори това е богатство за бебето и детето, защото вижда различни ситуации, хора и емоции, вижда как родителите им са в различни роли, щастливи са, изпитват удоволствие и са пълноценни личности.

– Връзката и подкрепата на партньора е много важна.

– Договаряне на позициите, стила и визията на родителстване; важно е да се говорите за гледните ви точки на отглеждане и възпитание на бъдещите ви деца, още когато те не са родени.

– Да не губиш срещите и подкрепата на приятелите си. ( разходки в парка, на гости) Да не се изолираме.

– Роднините и най-вече бабите могат да помогнат в домакинството, чистене, готвене, поемане на бебето или децата за няколко часа регулярно.

– Два часа за себе си. На 2-3 дни или поне веднъж в седмицата е наложително да отделяме време само за себе си, без бебето. За спорт, хоби, разходка, пазаруване на нещо лично, среща с приятели. Два часа вечер за романтична разходка с партньора или вечеря, за да запазим романтичната връзка помежду си.

Кога да потърся помощ и от кого?

Ако виждате, че тези неща са трудни за изпълнение и въпреки, че се опитвате да ги направите и имате повечето от гореспоменатите симптоми, то тогава имате основание да потърсите специалист. Колкото е възможно по-бързо. Когнитивно Поведенческа терапия и Психодинамична терапия са много добър избор в кризисни ситуации, каквато е следродилната депресия. Колкото по-бързо потърсите помощ, толкова по-малко ще страдате Вие и Вашето семейство.

Автор: Миглена Стоянова

Източник: http://purvite7.bg