Лекция на руски хипнотерапевт и НЛП инструктор, Юрий Чекчурин. Отиде до флипчарта и нарисува прегърбено, клюмнало човече. До него нарисува друго човече – поясни, че това е психотерапевт. Усмихна се и каза нещо от рода на: „А замисляли ли сте се, как се е озовало тук?“ Нарисува трето, много сърдито човече, крещящо нещо на клюмналото човече.

В Библията е написано:

 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

Давайки ни Словото, Господ ни е дал частица от себе си. Дал ни е възможност да се доближим или отдалечим.

Родители погребват душите на децата си под собствената си социална немощ. Съпрузи се превръщат в звук от стиропор и стъкло. Приятели си проповядват слабост. Секнене на душевна утайка в комуникационната храна, която сервираме и ни сервират в септична яма от лепкави думи и изречения.

Ограничавам статията до общуването с хората, на които държим и то с фокус върху това какво комуникираме ние, защото ако кажа повече, все едно нищо не казвам и затова ще кажа само най-важното.

Можем да сътворим малко по-хубав свят за хората, които обичаме посредством силата на Словото. Не се иска кой знае какво. Нито е необходимо да сме ангели, нито е трудно. Словото е силно. Просто трябва да го насочим.

Стъпка 1: Оценка: Мечти и несигурност

Вижте, точките на мечти и несигурност в близките ви.

Ако близките ви имат мечти, какво реално стои зад тях? Поговорете какво им дава това, че са постигнали тези мечти. Усетете присъствието им, докато говорят за живота си, когато вече са постигнали мечтите си. Бъдете нащрек за логични лъжи и рационализации, както и за пренос на ваши ценности върху картата на другия човек. Слушайте активно интуицията си. Спрете се само на едно, две неща.

А за несигурността седнете и поговорете човешки, с усмивка, топлина и щипка ирония.

Например:

• Иван – доказване, значимост.
• Иванка – признаване, любов.

Правим същото и с несигурността:

• Иван – материален статус.
• Иванка – външен вид, възраст.

Стъпка 2: Приложение: Стратегия и похвати

Нека се спрем на Иванка понеже е дама. Виждаме, че разковничето е любов. Усещаме, че проблем може да е прекомерно много фокус върху външната референция, върху това какво й казват другите. Осъзнаваме и че стратегията й за привличане на внимание (и в крайна сметка любов) може да не е адекватна в дългосрочен план. Не, че не може да набичи стотици кубици силикон, когато е на деветдесет години и на наборите й да им падат ченетата в буквалния смисъл на думата.

Това, което обаче ние искаме да направим е лека по-лека да разширим възприятията й. Да й помогнем да види, че освен червени рози, има и бели рози, има и жълти рози.

Приемаме, че в момента в главата на Иванка звучи само една станция със стара пропаганда. Може баща й да й е казал, че е тюфлек, учителката по балет да й е повтаряла да не скача, че ще падне полилеят т.н. Време е, да пуснем нашата станция и да се включим в пропагандната война за настоящето и бъдещето й.

Два лесни прийома.

Трансформиращи истории. Похват използван ефективно от един от най-големите в хипнотерапията – Милтън Ериксън.

Хората се влияят силно от лични истории. Особено истории за сродни души. Истории, в които има драматизъм. Не се знае ще паднеш ли, ще полетиш ли. Ериксън си е измислял историите. Аз предпочитам реални, защото в тях има по-силна енергия (поне за мен). Можем да събeрeм истории за безграничната любов –  за много красив модел, която изгаря до неузнаваемост в автомбилна катастрофа, но приятелят и се оженва за нея, казвайки, че се е влюбил в душата й (Туриа Пит), за жени срещнали голямата си любов на 80, 90 години. В днешно време с Гугъл и при наплива от информация такива истории се намират доста лесно.

И така лека по-лека, от време на време почваме да облъчваме Иванка. Колкото повече нейни близки го правим, толкова по-силен е ефектът. Колкото по-авторитетни сме за Иванка, толкова по-силен е ефектът. Целта ни е с времето тя да интернализира и други разбирания.

Похвала и внушение. Когато виждаме, че Иванка прави нещо хубаво я похвалваме, добавяме внушение и го връзваме към нуждата – любов.

Например, пази диета и е горда, че е направила хубава фигурка за морето. Казваме й: „Леле, колко добре изглеждаш и такава хубава и лъчезарна енергия. Може да видиш как на плажа ще се влюби някой хубавец в теб. Леле.“ Иванка може в момента да няма ни хубава, ни лъчезарна енергия, но ние и внушаваме, че това е една от причините, поради, които ще се влюбят в нея. След два три дни, можем да й кажем „Ех, че си лъчезарна, като кукличка си.“ И така лека по-лека засаждаме внушения, оттам вярвания, оттам поведение и оттам резултат.

Разбира се, не трябва да има силен дисонанс между реалността и внушението. Ако на Иванка й излиза пушек от ушите, а ние й кажем, че е лъчезарна, внушението няма да прелети покрай съзнанието.

Тук е важно да съобразим и между-половите различия и динамиката на приятелството, че да не се получи да сме криворазбрани. Не, че не е повод после да се посмеем.

Словото, енергията и „право куме в очи“

В думите има много енергия, ако човек ги зарежда със страст от себе си. За мен тази енергия е по-важна от техники и прийоми.  Горната схема е по-общо приложима, но не винаги е най-доброто на масата. Има ситуации, в които и шамарът с един открит, провокативен, истински човешки разговор върши по-добра работа от всичките внушения, които можете да направите.

Ако сме с по-силна енергия и се спрем на директен подход, обаче е добре от време на време да използваме и чувство на хумор, за да не премажем човека насреща.

Предпочитам директния подход, дори провокацията, но това не е лъжица за всяка уста. Понякога има много настъпени и пропищели. Преценете до каква степен се чувствате комфортно да направите вторжение в личното пространство на другия и до каква степен ще може да го понесе. Също така внимавайте да не предизвикате зависимост към вас.

Има опасност, ако твърде много и твърде компетентно се месите на някого, да почне да ви пита за всякакви глупости. Това е във вреда на него/нея. В такива ситуации се поотдръпнете.

Словото

Задръж. Задръж. Задръж тази мисъл. Задръж тази мисъл, че „Словото бе Бог“. Не се ограничавай с тези трохи, които съм подметнал в тази статия. Обърни внимание на общуването ти с близките ти хора. И направи каквото е по силите ти да ги подбутнеш към мечтите им и или по-далеч от несигурността им.

Улиците изобилстват от хора, четящи книги как да отпушат божественото в себе си, но колко въобще полагат постоянен опит да помогнат на близките си да стигнат напред? Колко от тях го правят ефективно? Колко от тях въобще знаят къде близките им искат да стигнат и защо? Или всички са твърде заети да стават божества и да отключват космическа сила и мъдрост в себе си, та истинската комуникация между хората потъва в клишето. И така кой е първият ти близък човек, когото ще почнеш да окуражаваш систематично към мечтите му/й и кога?

Кога и кой?

Успех,

Марин

Източник: marin.bg