От Ошо

Тантра е свобода – свобода от всички умопостроения и игри на съзнанието, свобода от всички конструкции, свобода от другия… В тантра се казва: съществува друг вид ред, който няма нужда да бъде налаган. Просто се отървете от всички конструкции, станете естествени и спонтанни. Това е най-великата стъпка, която може да се изисква от човека. За нея е необходим огромен кураж… Според тантра никой мъж не е само мъж и никоя жена – само жена. Всеки мъж е едновременно и мъж, и жена, съответно всяка жена е и жена, и мъж… Това прозрение е едно от най-великите, постигани някога. Тантра казва: „Ти носиш в себе си образа на жена или мъж.“ Всеки мъж носи в себе си по една жена. Всяка жена носи в себе си по един мъж. И когато някой отвън изведнъж съвпадне с вътрешния образ, ти се влюбваш – това е положението с любовта, това е нейният смисъл…

Външната жена обаче никога не задоволява напълно, защото никоя жена отвън не е в състояние да съвпадне напълно с вътрешната… Може да се постигне някакво съвпадане – съществува привличане, магнетизъм и какво ли не, но постепенно всичко това отслабва…

Какъв е изходът сочен от тантра, какво ни съветва да сторим? Тантра казва: „Няма начин външното да те задоволи напълно, трябва да се придвижиш навътре, да откриеш вътрешния си мъж или жена, да осъществиш вътрешен полов акт.“ Това е големият тантрически принос. Когато енергията се движи навън, нуждаеш се от външна жена: Коитусът с външна жена, любовната връзка с нея никога не са постоянни, така че по този начин можеш да получиш само известни проблясъци за истината. За няколко мига може напълно да потънете един в друг, но много скоро се озоваваш захвърлен на милостта на самия себе си, и то дори със злоба. И отмъстителност.
Ето защо след всяко правене на любов винаги остава известно разочарование – отново си се провалил, не стана така, както си го искал. Е да, достигнал си върха, но още преди да успееш да му се порадваш – и него го няма, отново падение. Още преди да достигнеш до връх, пропадаш в долина…

Външната среща може да бъде единствено и само моментна, но затова пък вътрешната може да трае вечно. Колкото по-високо стигаш, толкова по-вечна е тя. Пред теб зейва широко отворена врата – вратата на тантристката опитност.

Тантра отваря вратата пред теб и ги казва, че си щастлив само защото вратата е зейнала, а през нея към теб е потекла част от вътрешното ти блаженство. Блаженството не идва от външната жена, от външния мъж, а от най-исконните ти дълбини. Външното присъствие е само повод за вътрешно преживяване. Твоят вътрешен мъжки център – Муладхара – започва да се придвижва към женския център – женският център е Свадхищхана – така че между тях се осъществява вътрешен полов акт.

Манипура е мъжка, Анахата – женска. Свикнеш ли веднъж, настроиш ли се на вълните на първата среща на твоя вътрешен мъж с твоята вътрешна жена, все някой ден те ще се срещнат повторно. Няма какво толкова да правиш в този смисъл. Енергията, освободена при първата среща, създава възможност и за втората, и за третата среща.
Третата среща е между Вишудха и Аджня. Когато третата среща стане факт, създава се енергията, необходима за четвъртата. Това вече не е среща, не е сливане, това е единство. Сахасрара е сама, тук вече няма противопоставяне на мъжко-женско делене… Мъжът е станал жена, жената – мъж, всяко разделяне е преодоляно. Това е абсолютната, вечната среща. Индусите я наричат: „сат чит ананда“… Това е трансцедентното пространство, наречено от Буда нирвана. Първата среща между Муладхара и Свадхищхана е като сън. Срещата става, но ти може и да не забележиш. Ще се чувстваш добре, свеж и бодър като никога… И все пак няма да забележиш и осъзнаеш точно какво става, все още механизмът е обвит в мрак. Мъжът и жената вътре са се срещнали, но в несъзнателното, не на дневна светлина, а в дълбока нощ. Да, резултатът ще е налице, в теб ще забушува нова енергия, ново лъчение, нов блясък. Ще придобиеш аура. Околните също ще усетят силата на присъствието ти, вибрацията. Самият ти обаче няма да осъзнаваш какво точно става и поради това първата среща е като сън.

Втората среща е като сънуване, когато Манипура и Анахата се срещнат, срещата с вътрешната жена ще ти изглежда като чуден сън. Ще си спомниш част от него… Може би нещо си забравил, може би не си спомняш вече цялото, но все нещичко е останало. Втората среща е като съновидение. Ще си дадеш по-голяма сметка за нея, ще почувстваш, че се променяш, че се извършва някаква трансформация, че вече не си предишният човек. С втората среща ще си дадеш сметка, че интересът към външната жена започва да намалява… интересът към външния мъж не носи предишната наслада и очарование…
Най-напред ще започнеш да чувстваш, че интересът ти към другия отслабва. Двуполюсността вече я няма, изведнъж си станал единен…
С такава интеграция на вътрешното същество ти ставаш индивидуалност. Преди това не си индивидуалност, а тълпа, множество, ти си едновременно много хора, психиката ти е мултипсихика. И ето – изведнъж се подреждаш…
Когато ти си индивидуалност, когато вътрешното раздвоение в теб изчезне, вън и вътре настъпва хармонията.
Може да ви прозвучи парадоксално, но ще ви кажа – индивидуалността е космосът. Когато си станал индивидуалност, няма как да не осъзнаеш, че си и космос. Досега си мислил, че си нещо отделно от съществуващото – сега вече не можеш да мислиш така…

Третата чакра е Манипура – тя е натоварена с негативни емоции. Поради това чувстваш смущения в стомаха. При емоционални смущения Манипура реагира светкавично. Във всички езици по света съществуват изрази като „Не мога да го смеля“. Това е буквално вярно. Понякога, когато не можеш да смелиш нещо, започва да ти става лошо, иска ти се да повърнеш. Понякога дори наистина повръщаш – на „нервна“ почва. Някой е казал нещо, ти не можеш да го „смелиш“ и изведнъж ти става лошо… повръщаш, а след повръщането страшно ти олеква.
Негативните емоции – гняв, омраза, ревност и т.н., винаги са били потискани. Твоята Манипура е претоварена. Потиснатите емоции не позволяват на енергията да тръгне нагоре, те са като скала, блокирала прохода. Разните Гещалт терапии и др. подобни до една въздействат, без да съзнаваш, върху Манипура. Те се стараят да провокират яда ти, твоята ревност, алчността; те провокират твоята агресивност, склонността ти към насилие, карат ги да изплуват на повърхността като клокочещи мехури. Обществото си знае своето: то те учи да потискаш всичко негативно, а да проявяваш само позитивното. Е, и двете са опасни.
Да се правиш на позитивен, е фалш, лицемерие, да потискаш негативността, е опасно, отровно е, така отравяш целия си организъм.
Тантра казва: изрази негативното и дай път на позитивното.

Четвъртата чакра е Анахата. Проблемът с тази чакра е в съмнението – ако си склонен към съмнение, четвъртата ти чакра ще остане затворена. Отваря я само доверието. Всичко онова, което поражда съмнение, руши сърцето ти. Анахата е сърдечната чакра. Логиката, прекалената рационалност, цепенето на косъма на две, многото Аристотеловци – винаги рушат Анахата. Философията и скептицизмът също я рушат.
Ако искаш да отвориш Анахата, трябва да бъдеш по-доверчив. Поезията е по-полезна от философията, интуицията превъзхожда рационалността, чувството помага повече от мисленето. Трябва да превключиш от съмнение към доверие. Само тогава твоята Анахата ще се отвори, ще започне да приема мъжката енергия от Манипура. Анахата е женска. Съмненията я затварят, правят я фригидна, изсушават я, правят я неспособна да приеме мъжката енергия. Доверието я отваря, от нея блика влага, за да улесни навлизането на мъжка сила.

Следва петата чакра – Вишудха. За нея са противопоказни липсата на творчество, подражателството, папагалщината, маймунството… Подражателството разрушава Вишудха. Не бъди подражател, не бъди индиго. Не се опитвай да станеш Буда или Христос… Подражанието няма да помогне. Помагат й единствено творчеството, експресивността, неповторимият стил на живот, смелостта да направиш точно „твоето си“ и никое друго. Изкуство, песен, музика, танц, творчество, всичко това помага. Каквото и да правиш, бъди новатор, прави го по неповторим начин. Влей в него малко индивидуалност, остави някаква автентична следа. Дори когато чистиш пода, можеш да го направиш по свой си начин. Можеш да проявиш творчество във всяка твоя дейност, трябва да проявиш. Ако си креативен – добре, Вишудха ще се отвори. Тогава и единствено тогава енергията ще може да се придвижи към Аджня, към центъра на третото око, към шестия център.

Това е процесът: първо прочисти всеки център поотделно, дай си сметка какво може да му навреди и му позволи да функционира естествено. Преградите са премахнати, енергията тръгва.
След шестата чакра е Сахасрара, турия, хилядолистният лотос. Разцъфваш. Да, точно така, разцъфваш! Човек е дърво – Муладхара е коренът, а Сахасрара – цветовете. Дървото цъфти, ароматът му се слива с вятъра. Това е единствената молитва, единственото жертвоприношение в краката на божественото…