Защо е нужно да пуснем и как да продължим нататък?

Тръгнете си навреме. Към дома. Даже ако там никой не ви чака – от „мегаяко” парти, от лицемерно гости, от неуместни контакти, от тежки спомени, от връзки, които са се изчерпали, от хора, които разрушават вас или партньора ви.

Дайте му шанса, а и на себе си, да се сближи с другия, с когото ще се чувства по-добре, емоционално стабилен, по-спокоен. Ако не можете вече по една или друга причина да си осигурите това един на друг, не се лишавайте от опитите и надеждата да получите желаното – в друга връзка или вътре в самите себе си.

Не ставайте алчни, не лишавайте останалите от възможността да бъдат щастливи така, както го разбират. Всеки от нас се движи в своята точка на еволюция в определен ритъм и честота, вибрира със своята вълна и получава своя опит. В началото на връзката се е получил резонанс – намерили сте се един друг и сте затанцували своя танц. По-късно, ако дисонансът се проточи твърде дълго – вие сте получили своя опит, подпишете се под това, благодарете и … си тръгнете навреме.

Не задействайте механизъм, който ще ви притисне и угнети чрез обстоятелствата. В такъв случай ще сте принудени да вземате решения в трудни условия. Ще се наложи да плащате дан и на общественото мнение, ако все още сте податливи на него. Приятелки ще се втурнат да ви „спасяват”, роднини ще ви „съчувстват”, враговете ви ще „злорадстват”.

Тръгнете си навреме. Не оставяйте върху тялото на живота си дълбоки белези. Не заразявайте душата си с ненаситния вирус на вината – чувството, което с невероятни усилия ви откъсва от вашия живот и вас самите. Тръгнете си навреме.

Ценете живота си повече отколкото го ценят другите. Тръгнете си навреме, ако някой поставя живота си по-високо от вашия, защото първо сте отговорни за своя живот и после за още нечий. Никой не е дошъл на този свят, за да бъде принесен в жертва на олтара. Животът е дарен на човека, не за да го жертва. И любовта също.

Лесно е да загубиш себе си. Лесно е да потънеш в друг живот и нечия друга реалност, да се разтвориш в нея. Лесно е дори да го искаш, макар и неосъзнато. Да придобиеш себе си —  това е трудно. Само ние самите можем да определим и да разрешим степента, в която могат да ни използват.

Всички типове отношения са плодотворни, когато в тях има взаимообмен, отдаване, взаимодействие. Връзката е танц за двама. Но ако сте си изпотъпкали до кръв краката от настъпвания – спрете този танц. След като заличите раните, е възможно да започнете нов красив танц, може би с нов партньор. Така стоят нещата във всички видове контакти – делови, приятелски, служебни, любовни.

Учете се да си тръгвате навреме, както вътре в създалите се ситуации, така и от самите тях и токсичните обстоятелства в живота ви. Вие винаги усещате този момент кога е дошъл, просто не се самозаблуждавайте, че може да изтърпите още малко, още мъничко… Не лъжете себе си и другите със заблудите си. Това може да донесе по-нататъшни страдания на всички участници в конфигурацията. И най-вече на вас самите.

Няма лоши хора, колкото и да не се съгласяваме от раз с това твърдение. Има хора, които се различават от нас. Защото на нас не ни е дадено да знаем истинния замисъл на това свещенодействие, наречено живот. Неведом е животът, но той изпълва абсолютно всичко вътре в нас и извън нас, извън нашето познание и разбиране за света и хората, всичко одушевено и неодушевено. И Бог няма други ръце освен тези, които имаме ние с вас и друга отговорност, освен тази, която имаме ние с вас пред себе си и пред другите, но първо пред себе си.

Ние сами сме позволили на живота си да е такъв, какъвто е. И сме нещастни не защото Бог ни наказва за нещо си, а просто защото в егоцентризма и своеволието си сме допуснали да изхвърлим хармонията от съществуването си и изберем жертвения олтар. Ние сме позволили в живота ни да властват сивите нюанси, да се страхуваме от всичко, да сме аутсайдери в собствената си съдба.

Огледайте се, може би е дошло време да си тръгнете от всичко това. Адски трудно е да захвърлиш всичко, което се е изживяло и да си тръгнеш. Да си тръгваш е трудно, но да си тръгнеш навреме е просто необходимо. Зрейте във вътрешността на вашата безконечност колкото си искате, но си тръгвайте навреме.

Тръгнете си навреме от хулите и мненията на другите, обърнете поглед навътре към себе си. Коя е вашата опорна точка? Нали само така можете да преобърнете света. Не я търсете в другите, в любимата, в любимия. Ще ви кажа една тайна – тя не е там, опорната точка!

Тръгнете си навреме от натрапчиви илюзии и натрапени страхове, но продължете своята устременост, продължавайте да мечтаете и да опитвате. Не се страхувайте от грешки, за да ги има значи сте действали. Не се страхувайте от реакциите на другите хора, все едно никога няма да можете да ги предвидите на 100 процента. Действайте. Незабавно. Винаги ще имате шанса да си тръгнете навреме. Да, да си тръгнете и да продължите напред.

Понякога ни се иска това, което нямаме, очаквали сме го, пък то не дошло…Но замисляме ли се, от какво сме опазени, като не ни е било дадено това, което искаме – тук и веднага. Простичко е – всичко идва тогава, когато трябва да дойде. Дори чудесата.

Ето защо – тръгвайте си навреме, не забавяйте никого. Защото ако вие се забавите, сценарият на живота се пренаписва и за другите около вас…