Целуни я.

Бавно, дай си време, за никъде не бързаш. Целуни я, но не така, все едно чакаш нещо в замяна или като, че ли просто плъзгаш ръце си под ризата й, полата й или пръстите ти са се заплели в презрамките й. Нищо такова.

Целуни я така, сякаш си забравил  вкуса на всички други устни, до които някога си се докосвал. Целуни я с радостно, детско, с любопитство.

Смей се в устните й и вдишвай въздишките й. Целувай я, докато насладата се изплъзва от устата й. Целувай лицето й, докато го държиш в ръцете си. Или ръцете ти са в косите й. Или докато я придърпваш за талията по-близо до теб.

Целувай я, все едно я каниш да танцува. Все едно искаш да а завъртиш на открит дансинг и гледайки я в очите откриваш, че ти си най-яркото нещо, което тя е виждала.

Целувай я така, все едно тя е най-яркото нещо, което ти си виждал. Дай си време. Целувай я, все едно тя е първото и единствено парче шоколад, което ти някога ще опиташ.

Целувай я, докато тя забрави да брои. Целувай я глупаво. Целувай я тихо. После се отдалечи, попитай я колко прави 2+2 и чуй името си в отговор.

Източник: https://lechebnitzazadushata.wordpress.com