Любовта е търпелива. Любовта е нежна. И знаете ли какво още? Любовта не разглезва.

Когато растях, една от най-тежките обиди, които едно дете можеше да каже на друго /или някой да каже на родителите му/ беше разглезен лигльо. Бе фраза, която не се използваше често, но когато се случеше – болеше. На никое дете не му беше приятно да чуе, че е разглезено.

Днес все по-рядко чуваме фразата, но може би защото вече почти всички деца са разглезени. Фразата е излязла от употреба или проблемът се увеличава?

От любопитство проверих смисъла на думата „разглезен“. Означава да увредиш, да развалиш характера на детето с прекалена снизходителност и отстъпчивост.

Такава е присъдата.

Да си родител и е трудно, защото имаме дългосрочни цели за постигане, но сме притиснати с ежедневни проблеми, които трябва да решаваме на момента. Когато детето пищи, защото иска бонбонче, е толкова по-лесно да му го дадем, само и само да запазим мира и спокойствието вкъщи. Когато се оплаква, защото всичките му приятели имат последното, най-популярно и скъпо нещо -си, е толкова по-лесно е и ние да се поддадем и да му го купим. Когато домът е разхвърлян, толкова по-лесно е сами да почистим, вместо да губим време да го научим само да прави това и да настояваме да изпълнява своята част от задълженията.

Много лесно е да се разглези дете и вероятно за това го правим. Лесно е и прави детето щастливо. В крайна сметка, нали това е целта ни! Щастливи деца?

Надявам се не!

Главната цел на успешното родителство не са щастливите деца. Добре приспособими, отговорни, добри, честни? Абсолютно. Щастливи и разглезени? Не.

Погледнете определението за разглезен – развален! Когато сме твърде снизходителни и отстъпчиви, когато даваме на децата си прекалено много от това, от което реално нямат нужда увреждаме характера им.

Опитваме се да оправдаем нашата отстъпчивост и снизходителност като си казваме, че по този начин им показваме любов. Казваме си, че даваме на децата си всичко, което ние не сме имали. Живеем с убеждението, че по този начин няма да ги караме да се чувстват различни, незадоволени или изостанали.

Казваме си много неща, но пропускаме да си кажем истината

Истината е, че като им даваме всичко, което пожелаят в момента, в който го поискат, правим обратното на това да им даваме любов. Само им показваме, че са центъра на Вселената и ги учим, че целта на живота е да задоволяват материалните потребности.

Осъзнаваме ли какво правим? Вероятно не, защото ако разбираме, че увреждаме децата си, със сигурност ще спрем. Заблудата цели да ги развалим от самото начало и да ни заслепи за вредата, която им нанасяме.

Всички виждаме какво става наоколо. Двегодишни командват цялото семейство. Родителите се страхуват дори да определят час за лягане, налага се да молят децата вместо просто да им кажат. 5-годишни настояват за безумно скъпи играчки и ги получават „просто защото…“ Десетгодишни, които могат да носят дрехи само на най-скъпите и известни марки. 16-годишни, които карат по-хубави коли от родителите си.

Децата се разглезват, родителите се предават и цялото общество страда

И не става въпрос можем ли да си позволим финансово тези неща или не. Макар че в много случаи не можем. Много от нас поддържат този стандарт, затъвайки в дългове. Други се убиват от работа, за да предоставят на децата си това, което искат. Работим допълнително, стресираме се до неузнаваемост, след което предоставяме резултата от труда си на децата, които не са си мръднали пръста за нищо. Дори и да можем да си позволим финансово да даваме на децата всичко, което си пожелаят, не бива да го правим. Животът не е в притежанието и като ги разваляме с всякакви придобивки, ги учим, че е .

Ако откажете на детето си нещо, няма да го развалите. Няма да му разрушите живота и няма да го оставите без приятели. Да, ще го ядосате моментално. Да, ще бъде малко по-различно от приятелите си. Да, това може и да значи, че семейството ви е малко по-различно от останалите семейства. Но това не е ли хубаво нещо?

Когато детето ви порасне и разбере защо сте отстоявали позицията си, ще разбере, че сте го учили на нещата, които наистина имат значение в живота. Ще разбере, че умението да носиш сам отговорност за себе си и живота си е истинската благословия. Ще осъзнае, че сте го обичали достатъчно, че да му кажете „Не“.

Любовта е търпелива. Любовта е мила. И знаете ли какво друго? Любовта не разваля.

Автор: Джени Скот

Източник: foreverymom.com