Тайната на бойните изкуства е в това, че няма победа и няма поражение – в живота също е така.

Как да станете най-силният? Най-мъдрият? Как можете да просветлите умът си, да контролирате поведението си, да придобиете мъдрост?

От зората на историята човешките същества са се стремили да отхвърлят ограниченията на своята сила и мъдрост, стремейки се към абсолютната сила, абсолютната мъдрост. Но чрез какво е възможно да станете едновременно силен и мъдър?

В Япония това средство е практикуването на бойните изкуства или Будо, комбинирани с пътят на Дзен. Това е едно учение с дълга традиция, което е оцеляло до наши дни, но въпреки това днес японското Будо е пропито от дуализъм, а съвременните ученици ги е грижа да се научат повече как да бъдат силни, вместо да се научат как да бъдат мъдри.

Силни и мъдри: Дзен ни учи едновременно и на двата пътя.

Вие знаете, че възможностите на нашето тяло и ум са ограничени; такъв е закона на нашата физика. Нашата мъдрост е също ограничена, тъй като ние сме просто човеци. Човек не може да мери физическата сила с лъва, още по-малко да претендира за мъдростта на Бога.

Добре, а защо не? Няма ли някакъв начин, който би позволил на човек на надхвърли границите на човешката си природа? Да премине отвъд?

И в отговора на тази основна човешка надежда, бойните изкуства развили принципа на „уаса“. Уасаможе да се определи като изкуство, един вид супертехника, предавана от учител на ученик, чрез която човек може да вземе връх над останалите хора и да властва над тях. Уасата на японските бойни изкуства се връща назад в историята до времето на самураите. Тя развива могъщество отвъд личната сила на всеки индивид.

Дзен развил друга супертехника, такава, която дава не само физическа и умствена сила, но разкрива пътят към мъдростта, пътят към мъдростта от естеството на Бог или Буда. Това е дзадзен: практика на седене в традиционна поза, на ходене, на стоене, на правилно дишане, тя поражда едно отношение на ума, което ние наричаме хишириьо: състояние на мисълта без мислене, на съзнание отвъд мисълта.

Тук и сега

Вие и аз не сме едно и също нещо. Ако не намерите вашето собствено разрешение на собствения си живот, вие ще бъдете парализирани да се движите.

Как създавате вие своя живот, тук и сега?

Филмовата лента се развива, спрете ли я, изображението става неподвижно, обездвижено.

Създаване и концентриране на енергията, това са общи елементи при бойните изкуства и при Дзен. Ако се концентрирате тук и сега и сте в досег с фундаменталната енергия на своето тяло, вие ще можете да наблюдавате какво се случва и да складирате енергия, с която да работите.

Ако разтворите ръката си, не можете да хванете нищо; ако затворите ръката си, нищо не може да влезе в нея. При бойните изкуства смисълът е да се проникват елементите и явленията, не да се изплъзваме покрай тях; така че, бойните изкуства са всъщност мъжки, защото мъжът прониква в жената.

Ала в наши дни всеки иска да пести енергия и е само наполовина жив. Винаги наполовина, никога завършен. Хората са наполовина живи, като хладка баня.

Вие трябва да се научите да прониквате в живота.

Така, че тайната на бойните изкуства е да се приучите да насочвате дух-разума (mind), рию ги, да го приучите да постъпва правилно. Това е основата на физическите техники. Дух-разумът трябва да стане същността. Дух-разумът е същност без форма, но понякога той има форма.

„Когато активността на дух-разума изпълва целия Космос, той се възползва от благоприятните възможности, избягва несполуките, атакува всички неща в едно“.

Това означава, че при една схватка нашият дух-разум не може да бъде повлиян от каквото и да е движение на противника или от каквото и да е действие на тялото и неговия дух-разум. Собственият ни дух-разум трябва да се движи свободно, без каквото и да е желание да атакува противника и все пак без да измества вниманието си от него. Трябва да насочваме вниманието си към него, изцяло, винаги, във всеки миг.

Същото е вярно и при всекидневния живот. Някой хора не мислят за нищо друго освен за пари, защото се смята, че те могат да задоволят всяко желание. Така заради пари, те изгубват честта си. Други хора желаят „почести“, но заради тях те изгубват парите си. Някой хора отдават дух-разума си на любовта, поради това те пилеят пари и енергия. И все пак щастието не е никога само от едната страна.

Ние трябва да създаваме нашия живот, да се освободим, да станем самостоятелни, да бъдем просто внимателни към тук и сега: всичко се съдържа в това.

„Отражението на луната върху водната повърхност се движи непрестанно. И въпреки това, луната свети, но не отива никъде; стои, но и се движи.“

Една много кратка поема върху тайната на Дзен и бойните изкуства, но също така и един велик коан.

Потокът никога не тече нагоре. Водата се плъзга, отминава, отминава, отминава… ала луната не се движи. При схватка дух-разумът трябва да бъде като луната. Докато тялото и времето се плъзгат, отминават, отминават, отминават, както водата в потока.

„Сега“ никога не се завръща. При дзадзен всяко издишване е такава единица, едно „сега“, а то никога не се завръща отново. Разбира се, вие можете да задържите дъха си, но това, което задържате не е това, което е преминало преди. Дъхът, който следва не е никога този, който е дошъл преди. Вчера е било вчера, а днес е днес. Различно е.

Аз винаги казвам, че трябва да се концентрираме „тук и сега“, да създаваме „тук и сега“. По този начин се освежаваме, обновяваме се. Вчерашният дзадзен не е същият като днешният.

Един дзадзен трябва да бъде нов и свеж, „тук и сега“. Не трябва да си почивате през време надзадзен, нито пък когато тренирате едно бойно изкуство. Да го правите половинчато не е добре; вие трябва да го извършите изцяло, да му се отдадете напълно. Не трябва да ни остава в запас каквато и да е енергия.

Концентриране означава тотално, пълно освобождаване на енергия; същото би трябвало да бъде с всяко едно действие в живота ни.

В настоящия свят, това което виждаме е противоположното: млади хора, наполовина живи, наполовина мъртви. Сексуалността им също така е половинчата. Те продължават да мислят за секс през време на работа или през време на дзадзен, а и обратното също. И така е всичко, което правят.

Но ако сте изчерпили цялата си енергия, вие ще можете да приемете нова енергия, течаща като вода в потока.

Ако се опитате да пестите енергия в боя, вие не можете да победите. Това е една тайна на бойните изкуства. Не можем да разчитаме единствено на уаса, на техниката. Ние трябва да създаваме.

Ако богатият дава пари на сина си, той никога няма да се научи да ги печели сам, докато синът на бедняка ще измисли някакви начини за самоиздръжка.

Бойните изкуства не са театър или забавление. Това не е верният Будо. Кодо Саваки обичаше да казва, че тайната на бойните изкуства е в това, че няма победа и няма поражение. Вие не можете нито да победите, нито да бъдете победени. При спорта това не е така.

При спорта времето съществува. При бойните изкуства съществува единствено настоящето. При бейзбола, например, играчът в определена позиция трябва да изчака; неговото действие не е мигновено. Същото е вярно и за футбола или за ръгбито или за всеки друг спорт. Времето минава, и има време, макар и само частица от секундата, за да помислите за нещо докато чакате. При бойните изкуства няма време за подобно чакане. Победа или не, живот или не, това се решава веднага. Вие трябва да решите сега. Сега, когато живота и смъртта се решават, изцяло.

Избрано от „Дзен в бойните изкуства”, Тайсен Дешимару