На теб, точно сега, седнал на пода, сърцето ти е в коленете ти, най-лошото възможно чувство те срина. Тъгата и загубата те удари като приливна вълна и истината е, че се мразиш заради това. Някъде в задната част на главата ти има глас, който ти казва: “Това е абсурдно, спри се, стани!” и ти си мислиш, че това, което се е случило с теб, не е толкова лошо, че не би трябвало толкова много да боли и че нещо не е наред.

Твоите чувства, в този момент, това, което смяташ за прекомерна реакция, са напълно истински. Имаш право да те боли. Имаш право да се чувстваш зле. Имаш право да се чувстваш претоварен от болка. И не е нужно да се извиняваш на никого колко зле се чувстваш точно сега.

Начинът, по който се справяш с болката си в момент на травма, не е пряко отражение на твоята сила. Само защото се разпадаш в момента, не означава, че си слаб. Всъщност, най-силният от нас се руши, защото знае, че болката трябва да се почувства напълно, или как иначе бихте могли я пуснете да си отиде!

Така че влез в този момент и го почувствай в неговата цялост. Всичко това. Болката, тъгата, всичко, което смяташ, че те разбива и не трябва да чувстваш.

Как иначе имаш намерение да се превъплътиш в по-добра версия на себе си, ако не оставиш старата версия на теб да умре?

Как иначе се предполага, че трябва да станеш феникс, ако не си позволиш да изгориш на първо място?