Когато травмата от ОТХВЪРЛЯНЕ е активирана, ние слагаме маската на БЯГАЩ.

Тя ни кара да искаме да избягаме от ситуацията или от човека, с които смятаме, че ще преживеем отхвърляне, страх от близост, да не се паникьосаме и да се почувстваш безсилни.

Тази маска може също така да ни убеди да станем възможно най-невидими, отдръпвайки се в себе си, като не казваме и не правим нищо, което би могло да доведе до отхвърляне от страна на другия.

Тази маска ни кара да смятаме, че не сме достатъчно важни, за да заемем своето място, че нямаме правото да съществуваме наравно с другите.

Когато травмата от ИЗОСТАВЯНЕ е оживена, ние носим маската на ЗАВИСИМ.

Тази маска ни кара да станем като малко дете, което има нужда и търси внимание, като плаче или е подчинено на това, което се случва, защото смятаме, че не можем да се справим сами.

Тази маска ни кара да правим пируети, за да избегнем да бъдем изоставени или за да получим повече внимание.

Може дори да успее да ни убеди да се разболеем или да станем жертва на различни проблеми, за да получим желаната подкрепа и поддръжка.

Когато е пробудена травмата от УНИЖЕНИЕ, ние слагаме маската на МАЗОХИСТ.

Тя ни помага да забравим нуждите си, за да можем да мислим само за нуждите на другите, като станем добри, щедри, винаги готов да направим услуга, дори отвъд границите ни.

Правим така, че да поемем на своя гръб отговорностите и ангажиментите на тези, които сякаш се затрудняват да изпълняват това, което трябва да правят, и то още преди да са ни помолили да им помогнем.

Правим всичко, за да бъдем полезни, и всичкото това, за да не се чувстваме унижени, принизени. По този начин постигаме да не сме свободни, което е много важно за този тип хора.

Всеки път, когато действията или постъпките ни са мотивирани от страха да не изпитаме срам от себе си или да не се почувстваме унижени, това е знак, че самонараняваме себе си.

Когато преживяваме травмата от ПРЕДАТЕЛСТВО, носим маската на КОНТРОЛИРАЩ, която ни кара да станем недоверчиви, скептични, предпазливи, авторитарни и контролиращи – причината за това са нашите очаквания.

Правим всичко, за да покажем, че сме силни и че не се оставяме лесно да ни излъжат или измамят, особено когато носим отговорност за другите.

Тази маска ни кара да правим всякакви пируети, за да избегнем загубата на репутацията си, до степен дори да излъжем. Забравяме своите нужди и правим каквото трябва, за да мислят другите, че сме човек, на когото може да се има доверие.

Тази маска ни кара също така да си придаваме вид на човек, сигурен в себе си, дори и да нямаме доверие в себе си и да поставяме под въпрос своите решения и действия.

Когато е отприщена травмата от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ, ние слагаме маската на СКОВАН, която прави от нас студен човек, рязък и сух на равнището на тона и на движенията.

Също като поведението ни, тялото ти става сковано. Тази маска ни кара да станем и прекален перфекционист и ни принуждава да преживяваме много гняв, нетърпение, критика и нетърпимост по отношение на самите нас.

Ставаме много взискателни и не зачитаме границите си.

Всеки път, когато се контролираме, сдържаме и сме груби към себе си, това също е знак, че сме сложили маската си на скован.

Ние слагаме маска не само всеки път, когато се страхуваме да преживеем дадена травма с някого другиго, но и когато се страхуваме да осъзнаем, че ние самите караме другите да преживяват някаква травма.

Следователно винаги постъпваме така, че да бъдем обичани или от страх да не изгубим обичта на другите.

Придобиваме поведение, което не съответства на това, което сме. Ставаме някой друг.

Тъй като поведението, диктувано от маската, изисква от нас усилия, в резултат на това имаме очаквания спрямо другите.

автор: Луиз Бурбо