АЗ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ ЗАТВЪРЖДАВАМ МИСЪЛТА СИ ЗА ТОВА, ЧЕ НАШЕТО ЩАСТИЕ ЗАВИСИ ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА КАК ПОСРЕЩАМЕ СЪБИТИЯТА В НАШИЯ ЖИВОТ, ОТКОЛКОТО ОТ ПРИРОДАТА НА САМИТЕ СЪБИТИЯ. – Александър фон Хумболт
Представете си двама души – единият е спечелил наскоро от лотарията, а другият е парализиран. Кой е по-щастлив? Най-вероятно без изключение всеки ще потвърди, че късметлията с печалбата е по-щастлив. Дали наистина е така?
Една година по-късно и двамата твърдят, че усещането им за щастие е почти еднакво.
Къде грешим в разбирането си за щастие? Защо ни се струва толкова краткотрайно? И как да успеем да го задържим по-дълго?
Представете си стълба с пет стъпала!
Първото стъпало е Притежанието
Хората прекарват твърде много време, за да се сдобият с материални неща – да си купят нов телефон, нов автомобил, да получат по-добро място в службата. И малко след като получат желаното, техният ентусиазъм се изпарява. Когато “нещото” стане част от ежедневието им, те спират да го забелязват. Тогава започват да искат друго. Процесът може да е безкраен, особено в днешния консуматорски свят. Щастието от материалните придобивки е кратко. Какво тогава е нужно, за да го задържим по-дълго?
Второто стъпало – това на Преживяванията
След като човек се насити на придобивки, той решава, че е време да пътува, да види света, да опознае културата на различните народи. Какво всъщност се случва? За минимално количество време той иска да обиколи максимално много места, да посети всяка историческа забележителност, да си направи снимка пред всеки паметник, да опита поне по едно местно ястие. После бърза към летището, за да хване друг самолет и да иде до друга дестинация, където по същия начин на бързи обороти да премине пътуването му. В опознаването на света няма нищо лошо, стига да не се прави само за стоте снимки във фотоапарата, половината от които ще отидат във Фейсбук. Човек желае да сподели в социалните мрежи местата, които посещава, защото очаква одобрението и харесването от приятелите и познатите си.
Тази постоянна нужда от одобрение не бива да се насочва само навън, нужно е и да се обърне навътре – човек трябва да положи усилия да се развива, обогатява и да израства.
Третото стъпало – на Израстването
Целият заложен потенциал на личността трябва да се вложи в целенасочени действия, за да процъфти и да покаже на света своята красота. Едно пътуване в друга страна може да е полезно, ако се прекара не в туристически град до брега на морето, където ежедневно е пълно с привлекателни забавления, а в малко и уютно селище. Така освен запознаването с културата на жителите отблизо, могат да се изградят и силни приятелства, да се научи език. Преживяванията не винаги са свързани само с обикаляне, снимание и споделяне във Фейсбук. Тяхната уникалност може да се крие и в малките неща. Всяко едно надграждане не е задължително да е съпроводено с грандиозни и велики идеи. Една малка осъществена цел може да остави отпечатък през целия живот, независимо че изглежда незначителна.
Четвъртото стъпало е Свързването
Свързването се осъществява чрез комуникацията, общуването и споделянето. Като че ли всяко едно от предните стъпала води именно към това. Усилието човек да се хареса на останалите, да иде някъде, за да има какво да разказва после, да израсне интелектуално и душевно, за да разшири кръга си от близки хора – всичко това е цел, свързана с нуждата от общуване, от притежание към общност. Притежанието е средство за достигане на това стъпало, но не е цел, нито е неизбежна необходимост.
Последното стъпало по стълбата на щастието се нарича Благодарност
Крие в себе си приемането на важните и маловажните неща в живота, които обграждат човек и които са причина той да се чувства добре. Да, не е никак приятно да се чака на дълга опашка в магазина. Но ако човек се замисли, че е на място, където има такова многообразие от продукти и че са само на една ръка разстояние от него, може да благодари. Възможността да може да общува с приятелите си от всяка точка на света, да се свързва бързо и лесно, да има достъп до медицинско обслужване, да може да се докосне до културното богатство на народите, до гения на писателите, до изкуството, което в миналото е било достъпно само за тесен кръг от хора. Цялата палитра на живота, събрана в една малка планета и всичко, което може да направи човек, е да протегне ръка и да благодари!
