Всеки е достоен за любов, но не всеки заслужава доверие.
Няма по-токсичен съюз от връзката между емпат и нарцисист! И въпреки това емпатите са склонни да повтарят този нездравословен модел отново и отново. Те често са неразбрани и в очите на другите са слаби или жертви на добротата, която носят. В действителност изобщо не е така. Емпатите са силни, устойчиви хора, но дълбоко сензитивни към обкръжаващата ги среда. Картинката обаче се променя значително, когато в нея влязат нарцисистите, Тогава емпатите наистина се превръщат в жертви, особено ако не знаят как да се защитят и да очертаят границите си.
Емпатите искат да излекуват света и не издържат дори при мисълта само за нечия болка. Поради това, те естествено се насочват и попадат право в капана на непоправимо повредения нарцисист и историите му за тежки злочестия. Но нарцисистът не иска да бъде утешен, а още по-малко излекуван. Нарцисистът иска да манипулира, да омаловажава и най-вече да продължава да бъде нарцисист.
Какво се случва когато емпат се отдаде на нарцисист:
Колкото и да е странно нарцисистът създава усещане за комфорт на емпата. Емпатът ще усети силна връзка с нарцисиста, дори последният да не прави нищо специално за това.
Емпатите обичат да обичат. Те са щастливи, когато с обичта си карат другите да се чувстват отново “цели”. Но има проблем … колкото повече любов и грижа дава емпатът, толкова по-силен и по-контролиращ става нарцисистът.
Нарциситът ще накара емпатата да почувства, че връзката върви добре, но това, което наистина се случва, е че нарцисистът търси постоянно валидиране. Той често пита: “Обичаш ме, нали?” и бързо обръща винаги (и всеки) разговор към себе си.
След известно време нарцисистът започва да използва „тактики за гасене“, за да накара емпата да се чувства изключително неуверен в себе си. Фрази като „Никога не съм казвал(а) това”, “ти си луд(а)” и ” ти си въобразяваш нещата” бързо разклащат стабилността на емпата.
Това създава възможност за контрол от страна на нарцисиста. Той оставя емпата да се чувства отговорен за всичко – все едно никой друг не го иска.
Всички тези манипулационни тактики и контролни механизми правят така, че много емпати да преживяват тежка депресия или безпокойство, които задълбочават убеждението на емпата, че “се нуждае” от нарцисиста, за да се чувства добре. Емпатът се отчуждава и нарцисистът става целият му свят.
Всичко, което нарцисистът казва и прави е пряка атака срещу лична реалност на емпата. Себелюбивото му поведение може да отведе емпата далеч от радостта и нормалността, които някога е имал в живота си. Да го доведе до сенчесто място, където чувствата на неадекватност и безполезност са ежедневни събития, защото „всичко, което прави е грешно“.
На някакъв етап от връзката, емпатът ще достигне своята точка на пречупване. Лицето, което някога е било се превръща в някой друг … и приятелите и семейството му вече не го познават.
Конфликтът в отношенията между емпата и нарцисиста възниква, защото емпата започва да поема особеностите на партньора си. Но в крайна сметка, един ден емпатът започва да осъзнава, че неговите емоционални потребности не са задоволени и започва да показва действия, които казват “моите нужди също са важни.” Нарцисистът, обаче вижда това, като егоистично поведение.
Това, което нито един от двамата не осъзнава, е че дори и след като отношенията им приключат (а те рано или късно приключват) и двете страни продължават да страдат. Нарцисистът ще продължи да се стреми към други, също толкова токсични взаимоотношения, ще преследва различни пътища в живота си, но ще бъде все така нещастен.
И емпатът ще продължи да преживява злоупотребата от нарцисиста, защото той действа като отрова в ума и тялото му. Влиза във всяка клетка с една единствена цел – да унищожи реалността на емпата.
След като връзката се разпадне, емпатът гледа на себе си като на проблем. Вменено му е със сигурност, че това е по негова вина – той трябва да се е провалил по някакъв начин. Всички токсични думи на нарцисиста се връщат, за да преследват емпата и той си мисли “може би съм бил егоист, мислейки за собствените си нужди”.
Емпатът обаче не осъзнава нещо много важно – той не “пропада” – всичко си е наред с него и той не се е провалил никога и с нищо. Всъщност има нещо съвсем ясно. Той просто е бил манипулиран, използван и излъган от някой, който не изпитва угризения, че е наранил друг човек.
Това е начало на мощна трансформация в емпата. Процесът е болезнен. Така се чувства и нарцисиста. И двамата започват да разбират, че за да растат, те трябва да преоценят своя процес на развитие. Всеки е достоен за любов, но не всеки заслужава доверие.
Емпатът ще се излекува. Хубаво е да осъзнае, че и двамата са били наранени и пречупени, но той може да си го признае, доколкото нарцисистът отказва да признае, че не нещо не му е наред или му липсва нещо.
Нарцисистът ще продължи да търси следващата си жертва, без да знае, че сам си причинява нещастието.
Емпатът ще расте от това преживяване и ще признае, че трябва да се защити и балансира, ако иска да живее по-мъдро и по-пълноценно.
