Всичко, което искам, е чаша кафе с теб. Когато слънцето изгрява и снопче светлина се прокрадва през завесите, топлината на твоите прегръдки би подхогдала страхотно на топлото сутрешно кафе.

Искам да се будя до теб и да полежа до теб в леглото още малко, преди да започнем да се приготвяме за предстоящия ден. Искам да правя закуска и кафе с теб, точно както го обичаш: твоето черно и чисто, а моето с две захарчета и малко мляко. Докато сипвам кафе в любимите ти чаши, познатият аромат насища въздуха, обгръщайки ни в нашия свят, в който споделяме мисли и идеи за всичко под слънцето. Искам да слушам гласа ти, все още звучащ сънливо и да ми разказваш истории за причудливите си сънища. Най-важното – искам да виждам усмивката ти и тайно да се надявам, че аз съм причината за нея и да си мисля как озарява утрото ми по-ярко от хиляда слънца.

Всичко, което искам, е чаша кафе с теб. Едната ми ръка да е преплетена в твоята, а със свободната си ръка всеки от нас да държи хартиена чашка с погрешно изписаните ни имена, да вървим по улиците и да вдишваме свежия въздух.

Ще вървя до теб и ще се вълнувам за малки неща, като например разхождащо се куче или фактът, че минаваме покрай любимия ти парк от детството. Ще гледаме витрините на магазините и ще се възползваме изцяло от времето си навън, държейки се за ръце и отпивайки от кафето, посещавайки стари книжарници в търсене на четиво, в което да потънем, когато се приберем. Искам да наблюдавам забележителности с теб и да се наслаждавам на гледката, докато отпиваме от кафетата си, за да се стоплим и сдобием с енергия. Искам да вървим, докато краката ни заболят и копнеем за по още една чаша, за да утолим жаждата си. След като обиколим целия град, ще намерим пейка, на която да си починем от цялото това вървене и говорене. Докато облягам глава на рамото ти, ще гледаме как хората минават покрай нас, опитвайки се да разгадаем каква е историята им и накъде са се запътили. Искам да отидем на нови места и да търсим нови приключения заедно, независимо колко простички са те. Искам да бъдеш до мен във всяко приключение.

Всичко, което искам, е чаша кафе с теб. Да седим един срещу друг в кафенето, да похапваме понички и торта, да си разказваме безгрижно истории.

Искам да виждам как очите ти се присвиват, докато се смееш и как неволно посягаш към ръката ми и я галиш, докато ми разказваш за деня си. Искам да виждам как облизваш пяната от устните си, докато отпиваш кафето си, а аз ще почистя с палец устата ти, смеейки се колко забавно изглеждаш. Ще гледаш как правя снимки на храната, леко раздразнен, че ми отнема толкова дълго, защото просто искаш да ядеш, а накрая ще си направим снимка заедно, защото тези в кафенетата ни се получават най-добре. Искам да си почивам с теб и да се наслаждавам на присъствието ти. Искам ти да се наслаждаваш просто да бъдеш с мен в приятната тишина, без да е необходимо да промълвяваме и думичка.

Всичко, което искам, е чаша кафе с теб. Сгушена в теб на дивана, мързелувайки, докато се чудим какво да правим за забавление и в крайна сметка, прекарвайки деня прегърнати.

Искам да мисля за всички неща, които бихме могли да направим заедно, докато се взираме в очите си от двата края на дивана, с пръсти, обвити около топлите чаши и тела, увити в одеяла и чаршафи. Искам да чета книги с теб и да говорим за места, на които никога не сме били и всички хора, които сме срещнали чрез историите. Искам да пея с теб и да слушам гласа ти, докато свириш на китарата си песни, които ни връщат назад в миналото. Искам да гледам филми с теб, независимо колко клиширани са. И искам след всичко да заспя до теб, сякаш кофеинът изобщо не ми действа.

Всичко, което искам, е чаша кафе с теб. Късно през нощта, когато светът спи, а ние сме будни, споделяйки мислите си, които само луната и звездите могат да ни донесат.

Искам да танцувам с теб из кухнята в 2 сутринта, когато кофеинът даде своя ефект и ни кара да правим щури неща. Искам да знам целите ти, визиите ти, страховете ти, всички неща, които са трудни за изричане. Искам да знам неща, които не си казвал на никого и да стана свидетел на различна твоя страна – чувствителната част от теб, която само тъмнината изкарва на показ. Искам да седя до теб и да ти казвам неща, които ме е страх да призная пред самата себе си, надявайки се, че ще ме разбереш. Ще говорим, докато слънцето изгрее, научавайки още и още един за друг всяка следваща нощ и бавно учейки се да приемаме грешките и недостатъците си. Искам да стоя будна с теб и да те целувам сякаш няма утре, мечтаейки моментът да продължи завинаги. И след като заспим, уморени от всичките сълзи, целувки, смях и разговори, да чакаме с нетърпение следващия ден, когато ще пием кафе заедно.

Всичко, което искам, е чаша кафе с теб… да стопли ръцете, сърцето и душата ми.

Източник: https://dama.bg