Всичко, което трябва да знаете за различията при хората – разберете ги, приемете ги (Едуард Де Боно)

Всичко, което трябва да знаете за различията при хората – разберете ги, приемете ги (Едуард Де Боно) | Диана image 1

Различни гледни точки, Различни възприятия.

При прослушване за избор на актьори за участие в пиеса, много често се случва доста от актьорите да бъдат отхвърляни. А неколкократно отхвърляне действа много обезкуражаващо и актьорите започват да губят вяра в себе си.

Затова техните агенти им казват:

„Ти си ябълка. Те обаче търсят портокали. Това не означава, че ти си лош актьор или развалена ябълка. Просто те търсят нещо различно.”

Някои хора обичат спагетите със сос путанеска. Друг и пък предпочитат сос арабиата, а трети – традиционния неаполитански сос.

Всички изброени сосове са различни, но не съществува твърдо предположение кой от тях е по-добър. Децата в семейството са различни , но са еднакво обичани от родителите си.

Няколко вида различие

Колкото и чудно да изглежда, твърди се, че в тъмното повечето хора са неспособни да направят разлика между уиски и коняк.

И така, в тъмното се поднася чаша и играчите трябва да познаят какво има в чашата. Някои от тях казват „уиски”, а други – „коняк”.

Мненията са различни. Но истината, или правилният отговор, е само един.

В чашата има или уиски, или коняк, но не и двете. Следователно, мненията са различни, но има само един набор от мнения, които са обозначени с етикет „вярно”.

„Какво е това?” Може да има различни мнения, но в най- добрия случай само едно ще бъде правилно (защото може всички да са грешни).

Тук се наблюдава онзи вид различие, при който едно мнение е правилно, а останалите не са.

Но съществува и друг вид разлика.

Нека обърнем внимание на следните две изказвания:

  1. Ако повишим продажната цена на списанието, по-малко хора ще искат да си го купуват и ние ще загубим пари.
  2. Ако повишим продажната цена на списанието, хората ще го смятат за по-престижно и можем дори да привлечем повече читатели – в добавка на допълнителните доходи от продажбите.

Всеки път, когато погледнем напред в бъдещето, е възможно да имаме различни мнения за това какво ще се случи. Много е трудно да предскажем кое мнение ще бъде „правилно”.

В някои случаи може да съществуват проучвания или прецеденти, които да предполагат чие мнение ще бъде вярно. Но обикновено бъдещето е отворено за различия в мненията.

Източници на различия

Различията се пораждат от личните предпочитания. Някои хора харесват филми на ужасите. Други харесват екшън филми, а трети предпочитат уестърни.

Има достатъчно разлики в личните предпочитания, за да е възможно повече хора да се омъжат за партньор по техен вкус.

Нека си представим двама души, спорещи за най-добрия начин за придвижване от точка А до точка Б. „Ще бъде най-добре да се мине през Кликфорд”, казва първият.

„Да се пътува по магистралата е по-добър избор”, казва вторият. Но всичко зависи от разбирането за „най-добър начин”.

Има различни тълкувания:

  • Най-добър значи най-бърз маршрут.
  • Най-добър значи най-живописен път.
  • Най-добър значи най-лекия за следване маршрут.
  • Най-добър значи път с най-малко трафик.
  • Най-добър значи най-къс път.

Ако понятието „най-добър” не е ясно дефинирано, всички различия в мненията са валидни. Защото за един човек най- лекият за следване маршрут е най-добър, за друг – най-бързият маршрут и така нататък.

Представете си човек, който стои от северната страна на дадена църква и я описва от тази гледна точка. Друг човек стои от южната страна и описва църквата от своята страна.

И двете описания са валидни по отношение на църквата. Те са различни, но и двете са верни.

Това е като историята за мъжа, който боядисал половината си кола бяла, а другата половина – черна. Когато приятелите му го попитали защо е направил подобно странно нещо, той отговорил:

„Ако ми се случи произшествие, ще бъде толкова забавно да слушам как свидетелите в съда си противоречат. Единият свидетел ще твърди, че бялата кола е съборила колоездача, а другият, също под клетва, ще заявява, че всъщност е бил черен автомобил.“

И двамата свидетели ще бъдат прави, изказвайки собствената си различна гледна точка.

От гледната точка на хората, които трябва да вземат пари назаем за бизнес или за ипотеки, ниската лихва е добра.

Но от гледната точка на онези, които заемат парите или които се издържат от приходи от спестявания, ниската лихва не е добра като цяло.

Има голяма разлика в мненията, но и двете страни са прави. Различната гледна точка ще породи и различно възприятие. А дори и при еднаква гледна точка може пак да се появят разлики във възприятията.

От родителска гледна точка употребата на компютри в училище позволява на децата да получат достъп до широк набор от информация, която по друг начин би била недостъпна.

От родителска гледна точка компютрите намаляват социалното взаимодействие между младежите и така ограничават техния социален опит и възможността им да общуват с другите.

И двете възприятия са от една и съща (родителска) гледна точка. И двете са валидни.И въпреки това са различни.

При друг пример песимистът гледа чашата, в която до средата е сипано вино, и казва, че е „наполовина празна”. Оптимистът, от своя страна, заявява, че тя е „наполовина пълна”.

Консултантът по преустройствата я поглежда и заявява, че в нея има „прекалено много стъкло”, а винарят отбелязва, че това е „червено вино”.

Изследване на различието

Най-важното нещо при възникнали разлики в мненията, е да се изрече колкото се може по-ясно истинската разлика.

Например: Аз мисля, че повишението на цените ще увеличи продажбите. Ти мислиш, че повишението на цените ще намали продажбите. Аз вярвам, че „мисленето “може да бъде усвоено като умение в училище.

Ти вярваш, че не може да се преподава мислене, а да се развият добри мисловни навици при ученето на други предмети. Ти вярваш, че строгото наказание е най-добрият начин да се контролира престъпността във всички случаи.

Аз вярвам, че ако се предостави на младите алтернативен начин за изява, престъпността сред тях ще намалее.

Поставете различните мнения успоредно. Опитайте се да разсъждавате честно, доколкото е възможно. Накарайте събеседника си да се съгласи, че сте изяснили правилно различията.

Ако е необходимо, поканете другия да обобщи разликите в гледните точки по начин, по който той или тя ги вижда. Опитайте се да достигнете до точка, в която да кажете:

Съгласяваме се, че се различаваме по тази позиция.”

Как да бъдем различни без да влизаме в конфликт

razlichia2

ИЗЯСНИЛИ веднъж природата на „различието”, следващата стъпка е да се опитате да изясните и причините за него:

Аз вярвам, че ти го гледаш от тази страна…, а аз го гледам от другата страна… (и представете двете гледни точки). Ние го разглеждаме по два различни начина.

Това е моето схващане…, а аз вярвам, че твоето разбиране е… (и покажете двете виждания). Разликата може да произтича от личното предпочитание. Ти харесваш умните хора, а аз предпочитам чаровните.

Ние използваме различен набор от ценности. Моите ценности са както следва…, а твоите изглежда, че са… (и избройте различните ценности).

Разликата може да произхожда от различия в житейския опит. Моят опит е…, а твоят опит вероятно е по-различен (представете вашия личен опит).

Изглежда, че имаме различна визия за това, какво може да се случи в бъдещето.

Моето виждане се основава на…, а твоето виждане изглежда, че е различно(представете няколко основни моменти за вашето виждане за бъдещето).

Приемане на различието

Преди да бъде прието различието, трябва да се направи опит за изглаждане на разликата.

Понякога е нужно да се покаже, че двете мнения са валидни, но те са приложими към различни части на възникналата ситуация.

Например:Съгласен съм, че при много видове престъпления строгото наказание е най-добрата превантивна мярка, но при младежката престъпност смятам, че има друг подход: да се дадат на младежите други възможности за развитие.”

Покажете, че двете страни не гледат точно едно и също нещо. При случая с наполовина празната чаша с вино един гледа в празното пространство, а друг – в оставащото вино.

Както в примера за „най-добрия маршрут” от точка А до точка Б ясното дефиниране на това, какво е „най-добро”, често може да изглади разликите в мненията.

Мнението е вид отсъждане. Каква е основата за това отсъждане? Дали съблюдаваме решението да е добро за обществото като цяло или единствено за нас?

Разликите в житейския опит могат да бъдат проучени съвместно. Възможно е опитът да е добре обоснован, но интерпретацията му невинаги да е само една.

Възможно е младежите в по-лоша социална среда да извършват повече престъпления, но не заради икономически нужди, а защото са свързани повече с дадена банда, отколкото със семействата си – а бандите трябва да имат някаква дейност.

Разликите в мнението за бъдещето могат да бъдат изследвани чрез съпоставка с паралелни ситуации, като например: „Когато повишиха цената на този парфюм, продажбите всъщност се увеличиха.”

Съществуват и прецеденти. Някои от тях е възможно да са по-сериозни от други. Повишаването на цената на даден парфюм може да не е същото като повишаването на цената на списание.

Изследването и допълнителната информация спомагат за подреждането на различията за бъдещето. Не можеш да си сигурен в бъдещето.

Но някои предположения се оказват по-вероятни от други. Целта е да се работи заедно, за да се предвиди бъдещето.

След като сте направили искрен опит да изгладите различията в мненията, тогава може да се срещне „съгласие за несъгласие”.

То приема формата на съгласие, при което, чрез различни приоритета или различен набор от ценности, мненията неминуемо ще се различават. Но поне основата за различията ще бъде ясна на всички страни.

Разликата в мнението не е непременно нещо лошо. Различието обогатява ситуацията. Изясняването на различните ценности и опити доразвива дискусията.

Намерението тук не е да се „премахне” разликата, понеже е лоша, а да се проучи дадена тема чрез изследване на основата за възникналото различие.

Няма нищо по-лошо от „скритата” разлика, при която и двете страни мислят, че обсъждат едно и също нещо от една и съща гледна точка и с еднакви ценности и житейски опит – защото въпросът не стои точно по този начин.

Най-ожесточените и най-глупави спорове обикновено се появяват така.

Точно като свидетелите в съда, спорещи дали произшествието е причинено от белия или от черния автомобил. Защото никога не би им хрумнало, че една и съща кола може да бъде едновременно и черна, и бяла!

Най-важното от статията обобщено накратко!

  • Много често се случва всички различни мнения да имат своята собствена обоснованост.
  • Различието може да бъде породено от различно дефиниране на основата за отсъждането („най-добрият маршрут”).
  • Различието може да се дължи на личното предпочитание, вкус или избор.
  • Различието може да се появи при различния набор от ценности.
  • Различието може да произтече от различната гледна точка или перспектива.
  • Различието може да произхожда от различно възприятие, дори и ако се гледа от една и съща гледна точка.
  • Различието може да се дължи на разлика в житейския опит или в знанията.
  • Различието може да бъде породено от различното виждане за бъдещето.
  • Стремете се да излагате колкото се може по-ясно природата на разликите. Поставете едното мнение успоредно на другото.
  • Опитвайте се да изследвате и да обяснявате причините за различията.
  • Стремете се да изгладите различията и след това се съгласете да мислите различно за онова, което не може да бъде съгласувано.

Източник: Lifehack.bg