Волфганг Паули печели Нобелова награда (и уважението на Алберт Айнщайн) за своята роля в откриването на нов физичен закон, познат днес като Принцип на забраната на Паули.

От физиката знаем, че всички електрони притежават три свойства: а) енергийно ниво; б) спин; и в) орбитала. Физиците умножават енергийното ниво, спина и орбиталата, за да изчислят „квантовото число“ на електрона.

Паули открива, че В ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДВА ЕЛЕКТРОНА С ЕДНО И СЪЩО КВАНТОВО ЧИСЛО!

И какво от това?
Нека разгледаме този закон, като вземем за пример една ябълка, и да фокусираме вниманието си върху един от милиардите електрони в нея. Ще го наречем електрона Ерик. Квантовото число на Ерик би било невъобразимо дълго, но за да не усложняваме излишно нещата, нека приемем, че е равно на 23.

Паули доказва, че никъде в цялата Вселена – в коя да е ябълка по света, на някоя далечна падаща звезда или в мустачките на арктическата мишка – не би могъл да съществува друг електрон с квантово число 23.
Сякаш всички електрони във Вселената принадлежат към един и същи футболен отбор, в който е недопустимо да има два електрона с еднакъв номер!

Но какво става, щом потрием ябълката? Триенето създава допълнителна енергия. А енергията повишава квантово число на Ерик. Изведнъж то скача, да кажем, на 26.
В мига, в който числото на Ерик става 26, единственият електрон във Вселената с квантово число 26 – все едно дали се намира оттатък Млечния път или в овесената ти каша – тутакси ще се промени.

Верижни реакции
Когато потриеш една ябълка, целунеш любимия, нагрубиш съседа си, простиш на брат си или се почешеш по гърба, отключваш верижна реакция във Вселената. С всяка мимолетна мисъл, пробягала през съзнанието на някой от седемте милиарда жители на Земята, електроните във Вселената се преподреждат. Всеки път, когато си помислиш нещо, електроните в Космоса се преподреждат.

На всяка милисекунда вселената ни се реорганизира и възстановява равновесието в себе си. Но тази научна идея, доказана от професор Паули, дори не е авангардна. Паули печели Нобелова награда през 1945 година.

Ние не сме изолирани брънки в структурата на гигантска машина. Всички сме загърнати в едно необятно живо и дишащо покривало. Някои го наричат съзнание.

Ако всеки електрон притежава уникална вибрация, тогава всеки обект също притежава своя уникална вибрация. Науката потвърждава:
– Всичко във Вселената е свързано.
– Мисълта не просто въздейства върху материята; мисълта е материя.

Имам една добра новина.

Всяко нещо, което се случва в живота ти тук и сега, е създадено от теб. Привлякъл си го сам с вибрацията си. А това означава, че променяйки начина, по който се чувстваш, променяш онова, което се проявява.

Ще попиташ: „Как мога да променя вибрацията си?“ Като откриеш начин:
– да намираш положителното всеки божи ден;
– да спреш да обвиняваш останалите;
– да спреш да обвиняваш себе си;
– да спреш да се тревожиш;
– да забелязваш най-доброто в хората.

По всяка вероятност ще направиш едно откритие. Нещо, което великите духовни учители винаги са проповядвали: БЪДИ БЛАГОДАРЕН, ПРОЩАВАЙ НА ХОРАТА, ОБИЧАЙ ПОВЕЧЕ, ОБВИНЯВАЙ ПО-МАЛКО И ВЯРВАЙ В ПОЛОЖИТЕЛНИЯ РЕЗУЛТАТ!

По този начин се превръщаш в магнит за всичко, което желаеш.

Откъс от книгата „Как работи животът“, Андрю Матюс