Япония е наистина впечатляваща страна. Спор няма. Японският народ не престава да ни изненадва със своята устойчивост, самоконтрол, стремеж да живеe в синхрон с природата, както и със своето чувство за единност и национална идентичност. Можем да научим много от него!
Едно от нещата, които вероятно ще ви впечатли, когато посетите Страната на изгряващото слънце, е невероятната степен на разбиране между поколенията. Сякаш японските деца никога не са създавали проблеми в живота си. Една от основните причини за тази идилична ситуация се крие в многовековната традиция, която задължава родителите да държат малките си деца винаги до себе си.
От незапомнени времена японските майки са успявали едновременно ида свършат ежедневните си задължения, и да се погрижат за децата си. През изминалите векове майките са завързвали децата около тялото си с помощта на специални колани. Когато са ги разнасяли напред-назад, те са им говорили, обяснявали са им всичко, което правят. Това е помагало на децата да се развиват, карало е да се чувстват свързани с ежедневието на своето семейство още от малки. В резултат на това малчуганите са се научавали да говорят, още преди да проходят.
Дори днес майките взимат децата със себе си, когато им се налага да излязат по работа – мъничето винаги е привързано за към гърба или гърдите й.
Обикновено едно дете в Япония прекарва първите три години от живота си вкъщи със своята майка. След това тръгва на детска година. Съществуват детски ясли, но повечето родители предпочитат да се грижат за своето поколение у дома. Освен това – не е приемливо за едно семейство да оставя децата си на техните баби и дядовци.
От най-ранна възраст едно дете в Япония се учи как да бъде внимателно към чувствата – било то към неговите/нейните собствени или към тези на останалите. Обръща се внимание и към отношението му към обектите в къщата, към техните „чувства“. Така например ако едно момче е невнимателно и счупи любимата си кола-играчка, майка му няма да го смъмри затова, че е бил непослушен, а ще му каже: „Виждаш ли какво направи? Тази играчка я боли!“.
В Япония на майките не се налага да понасят цялата тежест на възпитанието. Бащите с радост помагат, опитват се да прекарват колкото се може повече време с децата. Японските малчугани се обсипват постоянно с любящи прегръдки и родителско внимание. Майките и бащите избягват да им крещят, камо ли да им налагат физически наказания. В същото време японските деца изпитват искрено съжаление, когато сторят нещо, което е разстроило родителите им.
Още от малки на японците им се показва колко е важно да не досаждат на другите, да бъдат учтиви, да очакват другите също да имат добри обноски. В японската култура е характерно да изразиш недоволството си към дадено нещо с поглед или с интонация. Съответно – децата винаги могат да разшифроват невербалните послания на своите родители.
За да обобщим, японските деца никога не са лишени от родителска любов и грижи. Още от малки те научават основните принципи за живот в едно колективистично общество. Да, тази система се различава доста от онова, с което доста хора са свикнали. За някои дори е противоречива. Тя обаче е древна и като такава е преминала през изпитанията на времето. Доказала е, че може да възпита дисциплинирани, патриотични и отговорни граждани.
