Отговарям веднага:
На тези, които ги боли душата и то нетърпимо.
На тези, които преживяват болката от загуба, насилие, развод, увреждане, тежка болест, катастрофа или зависимост от алкохол, опиати или други подобни.
На тези, които са постоянно тревожни, много трудно взимат решения, вярват, че всички са срещу тях и се стараят да бъдат или перфектни, или невидими.
На тези, за които животът е непосилна тежест и сутрин не искат да стават от леглото за още един ден безсмислени мъчения.
На тези, които имат трудни взаимоотношения с децата, родителите или партньора и не знаят дали повече ги обичат или повече ги мразят.
На тези, които вярват, че са прекалено дебели, прекалено грозни или прекалено лоши и затова никой не ги обича и нищо хубаво няма да им се случи.
На тези, които се страхуват от усещанията, които периодично се появяват в собственото им тяло.
На тези, които се опитват да търпят още, и още, и още, макар отвътре всичко да е опънато на предела и периодично да изскача навън под формата на микроядрен взрив, помитащ околните.
На тези, които не могат да поверят нищо, камо ли важни неща като миенето на чинии или подреждането на шкафа, на някой друг и затова се чувстват преуморени и нищо не ги радва.
На тези, които постоянно се раздават, но получават само черна неблагодарност.
На тези, за които животът е борба на живот и смърт.
За всички тях има една лоша и една добра новина:
Лошата новина е, че психотерапевтът не дава готови решения; не осигурява моментални резултати; получава пари за труда си; не казва кой е крив и кой е прав и не изписва хапчета.
Добрата новина е, че психотерапевтът изслушва търпеливо и с разбиране; пази чутото в тайна; до вас е и ви приема, дори да сте тъжен, гневен, грозен, провален, убиец, крадец или пропаднал на изпит; подкрепя ви и работи с вас стъпка по стъпка за промяната към по-добър живот, която искате.
Всъщност, някои доволни от живота си хора знаят за какво им е психотерапевт – срещите с него са били част от пътя им към щастието.
