Благодаря на всички мъже, преди теб, които ме научиха да обичам…

Благодаря на всички мъже, преди теб, които ме научиха да обичам. Да обичам като девица, да обичам като майка, да обичам като домакиня, да обичам като малко момиченце, да обичам като страстна богиня… Всеки един от тях ми даде парченце от пъзела, който наредих на правилното място в пъзела на моята Голяма любов.

Един ми помогна да открия преданата любов на жената, на майката, домакинята. Тази, която мечтае за простичък живот в уютна къща на село. Тази, която обича мъжа до себе си, защото може да се погрижи за него и за децата, да бъде до тях в неутешимите нощи, когато имат нужда от нейната женска сила. Да обича тихо, кротко, смирено и всеотдайно. Любовта на жената, боса, бременна и над печката в кухнята. Той бе първият, който ми показа лицето на уютната и топла любов в мен. Благодаря му.

Друг ми помогна да открия страстната любовница. Тази която омагьосва, изкушава, опустошава мъжкото сърце. Тази мръсница, която всяка жена има в себе си. Тази, която обича със силна и ураганна страст. Тази, която може да доставя удоволствие и знае колко важно е да обичаш не само с дух, но и с тяло. Тази, която обича мъжа до себе си, защото за него е по-важно да й достави удоволствие на нея – неговата сексуална богиня. Тази, която обича с горящ плам и изгаря в тази любов. Той ми помогна да видя в себе си страст, за която не бях и чувала дори. За което му благодаря.

Трети ми помогна да си спомня чистата, искрена и неподправена любов на малкото момиченце в мен. На девицата. На тази, която гледа в очите с обожание и издига в култ. Не само любовта си, но и мъжа си. Той е. Всичко. А тя е неговото малко непослушно и палаво момиченце. Това е онази гушкаща се любов, онази нежна до болка любов, онази толкова чиста любов, от която ти се завива свят. Обичах този мъж, както само едно момиченце може да мечтае за принца на своите мечти. Този, който ще дойде и ще я отведе на бял кон. Или поне тя мечтае за това и го вижда така – като нейния принц. Тази любов, която обича свенливо, красиво и срамежливо. За откритието на тази прекрасна и свежа любов в мен ще съм му винаги благодарна.

И сега знам, че любовта в мен е жива. И има много лица. И знам, че всичките те ме научиха да обичам Теб. Защото теб мога да те обичам цяла. С любовта на малкото момиченце, което обожава и възхвалява, с любовта на страстната любовница, която доставя удоволствие и знае цената на страстта, с любовта на грижовната жена, която е боса, бременна и над печката. За теб съм приготвила целия пъзел на всичките лица на любовта в себе си. Колекционирах я от всичките преди теб. От всеки си взех парченцето, за да сглобя цялата картина и да ти я подаря. На теб.

Лидия Петкова е автор на книгата „Да заОбичаш Себе си за 11 дни“, която беше представена на широката публика преди броени дни. Можете да видите откъс от нея ТУК, а за да я свалите безплатно, използвайте този линк: lydiapetkova.com/e-kniga/