Иска ми се да ти кажа, че всичко ще бъде наред. Но няма да е.

Искам да не те боли и да не плачеш. Но знам, че не мога да те предпазя от страданията. Мога само да бъда до теб и да се опитам да смекча ударите, които ще ти нанесе живота.

Не мога да те избавя от разочарованията. Мога да се опитам да не ти давам твърде често поводи да се разочароваш от мен.

Иска ми се да можех, докосвайки те, да лекувам несгодите ти. Мога само да ти дам рамо, на което да се опреш и кураж да продължиш. Без значение какво ще ти поднесе бъдещето.

Мога да ти подам ръка, когато паднеш и да не ти обърна гръб, когато целият свят надвисне над теб.

Мога да застана между теб и пръстите, които те сочат, търсейки вината ти.

Мога да те обичам и в миговете, когато ми се иска да забравя за всичко.

Не мога да ти обещая, че ще съм най-доброто в твоя живот, но мога да опитам да бъда някой, който си заслужава да бъде до теб.

Понякога ще ти се иска да крещиш, да удряш… Тогава аз ще съм наоколо.

Не мога да ти обещая разкош и несметни богатства, но мога да ти обещая легло, храна и топлината на обятията ми. Може и да не стигнем до края на света, но съм готов да крача с теб дори и когато стъпваш назад.

Не мога да ти обещая да не се страхуваш, но мога да споделям страховете ти.

Даниел Георгиев, http://norkasun.blogspot.bg/